Не оставяйте сензационния елемент на есхатологията* (есхатология - клон от теологията, занимаващ се със събитията на последното време) да ви отдалечи от най-важния приоритет - евангелизирането.
Може би си спомняте Едгар Уайзенант. Той написа бестселъра със заглавие “88 причини да вярвам, че грабването ще бъде през 1988” и много по-малко известната поредица “Последният вик: репортаж за грабването 1989”. Във втората книга се казва, че Исус не е дошъл през 1988 г., защото авторът, бивш инженер от НАСА (!), сбъркал с една година в своите изчисления.
Настроенията през 80-те години на XX век се характеризираха с безпокойство. След като Роналд Рейгън беше избран за президент, някои християни започнаха да подозират, че съветският лидер Леонид Брежнев е Антихрист. Когато той почина, те предадоха титлата на следващия съветски лидер, Юрий Андропов, а после на наследника му Константин Черненко. След неочакваната смърт на Черненко, хората бяха сигурни, че Михаил Горбачов е Антихрист, заради червения родилен белег, който има на челото си.
Но Исус не се върна по времето на управлението на Горбачов. Всъщност, системата на Съветския съюз се разпадна, а християнската мисионерска дейност започна да процъфтява в необятната и студена руска шир. Хората, които очакваха всеки момент небето да падне върху главите им, намериха друг, който да запълни обувките на Антихрист. Първо беше Бил Гейтс, после Осама бин Ладен. Днес колебанията са между Махмуд Ахмединеджад и деспота на Венецуела Уго Чавес.
През годините са се носили мрачни слухове за компютърни чипове и световна конспирация. Спомням си един разказ, който ни предупреждаваше, че кредитните картиJCPenney носели белега на звяра. Днес, ако вярвате на всичко прочетено в Интернет, същият злокобен белег сега е върху кръщелното свидетелство на президента Барак Обама.
Цялото това определяне на дати и даване на безразсъдни прогнози ме притеснява, защото Исус ясно каза, че то излиза извън границите на позволеното. Преди да се възнесе Той каза на учениците Си: "Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт. " (Деяния 1:7). Това означава, че нямаме право да предсказваме датата на Неговото завръщане или да се опитваме да отгатнем кога е денят на Страшния съд.
Апостол Павел също предупреждава Ранната църква да не се занимава с определяне на дати. Той каза на Тимотей: “А се отричай от глупавите и невежи разисквания, като знаеш, че пораждат караници." (2 Тимотей 2:23). Павел искаше неговите последователи да държат вниманието си върху основното нещо – разпространяването на евангелието – за да не се отклоняват от правия път.
Християните имат различни възгледи за последното време. Премилениалистите се фокусират върху предстоящото грабване на църквата – събитие, описано в Новия завет. Постмилениалистите се фокусират върху триумфа на Христос през историята – нещо, което се потвърждава и в книгата Откровение. Претеристите наблягат на постоянно разрастващото се управление на Бога, за което говорят Исая и други пророци.
Целта ми да напиша този материал, не е да наложа определен възглед за последното време. Когато хората ме питат за моята позиция относно есхатологията, аз им казвам, че съм “панмилениалист”, което идва от израза “Накрая всичко ще завърши добре.” (на англ. "It will all pan out in the end.") Знам, че Исус ще се завърне в триумф. Но ние не можем предварително да пресметнем тези неща. Всеки, който твърди, че е “експерт” по мистериите на завръщането на Христос, е забравил, че самият Исус каза: “Никой не знае кога ще бъде този ден и час – нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. ”(Матей 24:36).
Това, което ме безпокои най-много в това нездраво фокусиране върху есхатологията, е, че то ни отклонява от най-важния приоритет – евангелизма.
Хората, повлияни от треската за грабването, могат да започнат да бягат от реалността. Срещал съм християни, които искат Исус да се върне утре, макар да знаят, че има цели племена и групи от хора в Азия и Африка, които никога не са чували евангелието. От друга страна, срещал съм самодоволни постмилениалисти, които са толкова щастливи, че Божието царство напредва, че не чувстват някаква лична отговорност да достигат неспасените. Познавам също хора, които толкова са се вторачили какво става в Израел, че са забравили, че Бог има план и за Нигерия, и за Боливия и за Индонезия.
Във всеки от тези случаи погрешният фокус върху есхатологията е накарал християните да изгубят от погледа си Великото поръчение.
Ако изучавате великите християнски съживления от миналото, ще откриете, че никое от тях не е започнало с определяне на дати, треска за грабване или семинари за библейски пророчества. Ние трябва да проповядваме кръста. Разбира се, ние казваме на света, че Христос се връща. Но нямаме разрешение да разводняваме посланието с безсмислици, свързани с конкретни дати и световни конспирации.
Джон Уесли и Джордж Уайтфийлд проповядвали покаяние, изкуплението на Христос и реалността на ада. Уилям и Катрин Бут плакали за изгубените души и проповядвали посланието за спасение в цяла Англия. Евън Робъртс помолил Бог да затвори вратите на ада в Уелс за една година, за да може да проповядва простичкото евангелие за един съвършен изкупител. Във всеки от тези случаи виждаме пламенно сърце и насочване на вниманието върху това, което наистина е важно.
Чарлс Спърджън, британски проповедник на съживлението, смъмрил проповедниците на своето време заради техните спекулации по въпросите на Последното време. В “Лекции към моите студенти” той пише следното:
“Да можеше разпнатият Христос да бъде бреме в сърцето на всички Божии хора. Догадките ви относно номера на звяра...вашите предположения за личността на Антихриста – простете ми, но ги считам за измет; докато продължават да умират хора и адът да се пълни, всички тези празни приказки за Армагедон и надничането през сгънатите страници на историята, за да се види бъдещето на Германия, ми се струват напълно безполезни. По-скоро бих изтръгнал един човек от огъня, отколкото да обясня всички тайни.”
Само ако американската църква оставеше това безполезно послание настрана. Моля се да преразгледаме приоритетите си и да приемем свежо помазание за евангелизъм.
Дж. Лий Грейди, редактор на американското списание “Харизма”
