ДНК на Христовото тяло

ЗАЩО ДА НЕ ИЗБЪРЗВАМЕ СЪС СЕКСА?

ЗАЩО ДА НЕ ИЗБЪРЗВАМЕ СЪС СЕКСА?

Йоливинд Бенестад

Сексът е един от Божиите дарове за нас. Бог иска сексът да е нещо положително в нашия живот, но често ние злоупотребяваме с него. Как искате да използвате този дар? Тази брошура изтъква някои причини, поради които си струва да чакаш докато се ожениш, за да имаш сексуални взаимоотношения с твоя партньор. Които чака за нещо добро накрая бива възнаграден.

1. Сексуалният контакт и други интимни сексуални преживявания с партньор, когото обичате, създава силна връзка между вас двамата. Това е вярно дори когато няма някаква основа за сериозна връзка с цел брак. Много вероятно е сексът да ви затрудни в опитите да откриете дали връзката ви се основава на истинска любов или е по-скоро въпрос на влюбване и физическо привличане. Така можете лесно да поддържате една връзка, на която всъщност трябва да сложите край, и дори да се ожените един за друг. Тогава странно ли е, че често след подобно начало настъпват сериозни проблеми в общуването…?

2. Илюзия е да се мисли, че можете да откриете дали вие и вашият партньор си подхождате, като имате секс. Физически почти всички мъже и жени си подхождат. Сексуалната съвместимост е най-вече въпрос на приспособяване. Ето защо, за да откриете дали вие и вашият любим сте добра двойка много по-важно е да се опитате да си отговорите на въпроси като следните: “Подхождаме ли си като характери, като интереси, сходни ли са целите ни в живота, нашето минало и възпитание, добрите и лошите ни навици и т.н.?” Отговорите на подобни въпроси не могат да бъдат намерени в леглото! Нещо повече, всички опитни брачни двойки ще ви кажат, че сексуалното приспособяване един към друг може да отнеме няколко години. Това не е нещо, което можете да опитате за няколко седмици.

3. Да чакаш за секс означава, че си готов да чакаш за нещо, което наистина желаеш. Това показва готовност да жертваш и да кажеш “не” - качество, което е също много необходимо за един добър брак. Отказването от нещо с готовност ни помага да израснем в духовна зрялост. Може би ще се съгласите с психолозите, които казват че важен белег на един зрял човек е способността да се откаже от малко за кратък период, за да получи повече за по-дълъг период от време. Дори семейните могат да бъдат сексуално привлечени от други хора. Ако не се научите да контролирате сексуалния си апетит преди брака, как ще успявате да го правите след като сте се оженил?

4. Много млади хора биват наранявани от ранни сексуални преживявания. Отрицателните емоции могат да причинят дълбок рани, които не зарастват бързо. Без сигурността, увереността и вярността, които предлага бракът, сексът не може да функционира така, както Бог изначално е определил. Сексът извън една сериозна връзка, в която двамата партньори са верни един на друг лесно води до чувството че се явяваш на изпит, който трябва на всяка цена да издържиш. От само себе си се разбира, че това води до несигурност и неправилно отношение към себе си и към своя партньор.

5. Самоконтролът в областта на секса ще накара вас и партньора ви да проявявате своята любов и привързаност по други начини. В резултат вие ще развиете способности и области във взаимоотношенията ви, които иначе биха били лесно “удавени” в секса. Една връзка между двама млади хора може лесно да бъде подчинена от секса, ако те се оставят да бъдат водени от своите страсти. Един тийнейджър обяснява това така: “Миналата година започнах да излизам с едно страхотно момиче. Постепенно сексът стана най-важното нещо в нашите взаимоотношения. Това беше единственото, поради което очаквахме с нетърпение нашите срещи. Всичко останало, което правехме беше само подготовка за това да спим заедно. Затова нашата връзка стана много повърхностна и не след дълго ние се разделихме.”

6. Любовта между една двойка не расте непременно защото те имат сексуален живот. Всъщност, така тя може много лесно да бъде разрушена. Мнозина са се уверявали от опит, че техният партньор е губел интерес към тях, след като са влизали в сексуална връзка помежду си. Сексът не е доказателство за любов. Не е ли той по-скоро знак за егоизъм и желание за незабавно задоволяване?

7. Сексуалните връзки с други хора могат да разрушат способността ви да останете верен на един човек, когато се ожените. Няма ли тогава да бъдете постоянно изкушаван да сравнявате настоящите с по-ранни сексуални преживявания, било то съзнателно или подсъзнателно? Когато бракът ви преминава през проблеми няма ли да е лесно да си мислите за предишни партньори - нещо, което може да изглежда по-вълнуващо? Това може да ви изкуши да си мислите, че вашият партньор не е наистина “подходящ” за вас …

8. Сексът носи възможността жената да забременее и да има деца. Готови ли сте за това? Сексът не е просто преживяване на двама души, които се обичат, той води до създаване на нов живот, на когото вероятно те ще станат родители. Контролът на раждаемостта ни даде до голяма степен способност да контролираме човешкото възпроизводство, но също така допринесе за изместване на секса от първоначално определената му среда: брака. Сексуалният контакт, вярността и готовността да се поеме отговорността за децата принадлежат заедно на Божия план.

9. Ако вие и вашият партньор имате добра връзка, която води до брак, няма да загубите нищо, ако изчакате до деня на своята сватба и тогава осъществите сексуален контакт. Тъкмо обратното, няма ли и двамата да спечелите много: сигурност, уважение, доверие, нараснала способност за самоконтрол, чиста съвест и т.н.? (Между другото, срещали ли сте някога съпрузи, които са съжалявали че са имали секс едва след своята сватба?) Ако имате връзка, която не води към брак, какво очаквате да спечелите, като спите заедно?

10. Сексуалната активност преди брака е станала норма на поведение в нашето общество. Но това повдига важния въпрос: Ако лягането с вашия/ата приятел/ка подготвя младите хора по-добре за брака, защо все повече бракове завършват с развод? Не е ли очевидно, че сексуалните преживявания преди брака по никакъв начин не са добра подготовка за една доживотна вярна връзка? Помислете за това!

И накрая: грижете се добре за своята сексуалност - този ценен дар, който Бог ви е дал. Доверете се на Бога и бъдете уверени: Неговият план за вашия живот е винаги най-добрият, включително за секса и любовта

Внимавай за мислите си

‎"Внимавай за мислите си, те се превръщат в думи.Внимавай за думите си, те стават действия.Внимавай за действията си ,те се превръщат в навици.Внимавай за навиците си ,те стават характер.Внимавай за характера си, той става твоя съдба."

Цитати от Майка Тереза:

* Най-голямата спънка — страхът.
* Най-лесното нещо — да се заблудиш.
* Най-голямата заблуда – че друг е виновен за неуспеха ти.
* Най-трудното нещо – да постигнеш мечтите си.
* Най-непостижимото – да угодиш на всеки.
* Най-глупавото нещо – оправданието.
* Най-голямата грешка – да паднеш духом.
* Най-голямото поражение – да се предадеш без бой.
* Коренът на всички злини – егоизмът.
* Най-хубавото развлечение – работата.
* Най-полезното нещо – опитът.
* Най-безполезното нещо – мързелът.
* Най-лошото поражение – отчаянието.
* Най-необходимото – домашното огнище.
* Най-верните приятели – родителите.
* Най-големите дарители – учителите.
* Най-добрите учители – децата.
* Най-големият ти враг – ти самият.
* Най-опасният човек – лицемерът.
* Най-лошият съветник – гневът.
* Най-коварните чувства – омразата и завистта.
* Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
* Най-големият успех – да изкорениш недостатъците си.
* Най-неприятният недостатък – лошото настроение.
* От какво не можеш да избягаш – от проблемите.
* Най-първата необходимост – общуването.
* Най-краткият път – правилният.
* Най-дългият път – да се водиш по чужд акъл.
* Най-красивият подарък – прошката.
* Най-добрата защита – усмивката.
* Най-приятното усещане – вътрешният мир.
* Най-голямото удоволствие – изпълненият дълг.
* Най-голямото разочарование – предателството.
* Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
* Най- важното нещо, което носиш със себе си – умът.
* Единствената реалност – любовта.
* Най-мощната сила на света – вярата.
* Най-стимулиращият дар – надеждата.“
* „Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.“
* „Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.“
* „Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва да е по-добре и да е по-щастлив.“
* „Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.“
* „По кръв аз съм албанка. По гражданство — индийка. По вяра — католическа монахиня. Колкото до моето призвание, аз принадлежа на света. Колкото до моето сърце — аз принадлежа изцяло на Сърцето на Исус.“
* „Всяко дете е безценно. Всеки е Божие създание.“
* „Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.“
* „Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.“
* „Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце, което гори от любов.“

== Седемте тайни на Майка Тереза ==

1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена унтуитивна разумност!
6. Ние мислим, че изразът “светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Въпреки това

Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Турският ферибот "Мави Мармара"

Турският ферибот "Мави Мармара" е бил купен за 900 000 евро от турската Foundation for Human Rights, Freedoms and Humanitarian Relief (IHH) за мисията за Газа.

Турската благотворителна организация, която е в центъра на превземането от израелски сили на кораб с хуманитарна помощ в Средиземно море, е била подложена на сериозно проучване за връзките й с терористични организации.

Въпреки твърденията, че са изцяло мирна организация, The Foundation for Human Rights, Freedoms and Humanitarian Relief. Тя обаче е по-известна като IHH, идващо от съкращението на немското й наименование International Humanitaire Hilfsorganization, и има своя история за участие в ислямски екстремизъм по света и е свързвана с опит за врзивяване с бомба на летище в САЩ.


40 от членовете на благотворителната организация са били на борда на турския ферибот Mavi Marmara, взет на абордаж от израелски морски командоси в понеделник, 31 май. Корабът беше начело на флотилия от общо 6 кораба, натоварена с хуманитарни помощи за палестинците от ивицата Газа. Въпреки неколкократните предупреждения от израелското военно министерство, че ще бъдат спряни, конвоят е продължил и поради това е бил атакуван призори. Девет души загинаха при операцията.

Израелски източници от силите за сигурност казват, че около 40 души са се нахвърлили на командосите, докато те са се спускали с въжета от хеликоптер върху горната палуба на кораба, въоръжени основно с пушки за пейнтбол, предназначени за разпръскване на тълпи. Войниците се озовали изправени пред тълпа, въоръжена с метални тръби, ножове и шокови гранати.

Активистите вързали въжето, използвано от войниците, за релинга на кораба, с надеждата да свалят хеликоптера, твърдят властите. Това принудило командира на израелците да отреже въжето и да остави четирима от командосите на палубата.

Източници от израелските сили за сигурност казват, че нападателите са използвали резачка, за да отрежат метални прътове от релинга (металния парапет) на борда на кораба.

Връзки с "Хамас" и обучение на воини за свещен джихад

IHH, които според Израел имат връзки с палестинската група Хамас, за първи път привличат вниманието през 90-те години. Жан-Луи Брюгюйер, френски разследващ магистрат и авторитет в областта на противодействието на тероризма, казва, че в средата на 90-те години лидерът на групата Бюлент Йълдъръм е правил опити да "набере войници-ветерани в очакване на предстояща свещена война. Някои от членовете й са били изпратени във военни зони в мюсюлмански страни, за да получат боен опит", казва магистратът.

Брюгюйер свидетелства на делото в САЩ срещу Ахмед Ресам, наричан Бомбаджията на хилядолетието (Millennium Bomber), че IHH са играли важна роля в провален заговор за взривяване с бомба на летището в Лос Анджелис.

През 2006 г. Датският институт по международни изследвания описва групата като фронт за финансиране на терористични организации и изпращане на муджахидини в боеве в страни като Афганистан, Русия и Чечня. IHH, която не е в списъците с терористични организации на САЩ и Европа, отричат обвиненията за връзки с терористични групи.

Базираната в Израел неправителствена организация Intelligence and Terrorism Information Centre (ITIC), която има тесни връзки с военните в страната, не оспорва законните благотворителни дейности на IHH. Но смята също, че е открит поддръжник на "Хамас", който е определяна от Израел, Европа и САЩ като терористична организация. ITIC твърдят, че имат доказателства, че IHH е спомогнал за снабдяването с оръжие и средства на ислямски терористични групи в Средния изток.

Израелският вестник "Йедиот Ахронот" твърди, че някои източници от силите за сигурност смятат, че има връзка между кораба, закупен за пътуването от IHH, и управляващата в Турция Партия за справедливост и развитие (AKК) на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

IHH не са били в състояние да чартират кораб за рискованото пътуване - и са прибягнали до покупката на Mavi Marmara за 900 000 евро. От организацията твърдят, че парите са набрани от членовете й в Турция. Също така те са закупили 10 000 тона помощи за Газа, включително електрически инвалидни колички и къщи за сглобяване.

Дарителите не винаги са наясно какво става с парите им за благотворителност

Генерал Ричард Майърс, бивш председател на американската военна организация Joint Chiefs of Staff, коментира пред Times вчера, че е имало сериозни доказателства, че някои благотворителни организации се използват от екстремистки групи за собствени цели.

"Много от богатите дарители, осигуряващи дарения за хуманитарни помощи, не знаят какво финансират. Те смятат, че правят нещо за социалните грижи и образованието," каза той.

Докато Израел започна депортирането на стотици чуждестранни активисти, задържани, когато командосите щурмуваха флотилията с помощи за Газа, вчера излязоха наяве нови подробности за подготовката на групата за нахлуването.

Според съобщения в израелската преса, някои от мъжете, които са се борили с командосите, са били снабдени с очила за нощно виждане, газови маски и спасителни жилетки. Други са носели керамични бронежилетки срещу куршуми, съобщиха от органите за сигурност.

Около стотина от пътниците са носели пачки от $10 000 у себе си - общо около $1 млн. Според властите парите са били предназначени за "Хамас", които контролират ивицата Газа.

Вахдетин Кайган, говорител на IHH, отрече обвиненията, че организацията е имала връзки с войнствени ислямистки групи и заяви, че тя действа като благотворителна организация в 120 страни по цял свят. Тя е била създадена през 1992 г. за подпомагане на босненските мюсюлмани и е реализирала мисии в Пакистан, Етиопия, Ливан, Индонезия и Ирак, както и е доставяла преди кораби с помощи за Газа.

"Нямаме нищо против Израел. Единствената ни цел беше да пренесем помощ за хората в Газа. Но за Израел - без значение каква е религията или националността ти, ако помагаш на хората в Газа, ще бъдеш обявен за терорист," казаха IHH в изявление.

Всичките 37 британски граждани, задържани от израелските сили по време на атаката, са били освободени вчера без предявени обвинения. Израел съобщи снощи, че 527 активисти са напуснали страната.

Британците, които са били задържани в център в Бершеба след ареста им в понеделник, са били откарани до летище "Бен Гурион" вчера следобяд и изпратени със самолет за Турция. Повечето от тях се очаква да се приберат по домовете си тази сутрин.







Що е то IHH

От 2007 г. насам малка група пропалестински настроени активисти със скромни финансови възможности се опитва да пробие с корабчета с хуманитарна помощ израелската морска блокада на ивицата Газа.

Но едва когато движението "Свободна Газа" стана партньор с далеч по-заможна турска организация, стана възможно сглобяването на флотилия, способна да пренесе наведнъж почти 700 души и 10 000 тона хуманитарна помощ.

Израел и антитерористичните служби и институти отдавна се интересуват от дейността на базираната в Истанбул "Фондация за хуманитарна помощ" (Insani Yardim Vakfi, по-известна на Запад със съкращението IHH. Тя категорично отрича да има нещо общо с тероризма, но според Израел структурите й финансират контролиращата Газа ислямистка и терористична организация "Хамас", както и че е свързана с "Ал Кайда".

IHH купува три кораба, включително ферибота, от турската община срещу 1.8 млн. долара. На тези кораби са натоварени хуманитарните материали за около 10 млн. долара, сред които има цимент и стомана, забранени за свободни доставки в Газа, защото има опасения, че "Хамас" ги използва за военни цели.

Доставките и активистите бяха спрени, но организацията постигна основната си цел. Във вторник в истанбулската й централа ликуваха по повод един иначе доста спорен успех. "Станахме прочути. Много сме благодарни за това на израелските власти", коментира Омар Фарук, член на управата на фондацията, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Той потвърждава, че включването им в каузата на "Свободна Газа" е изиграло решаваща роля. "Променихме баланса", казва Фарук.



http://webcafe.bg/id_465406666_Turskata_IHH_pratila_konvoya_za_Gaza_obvarzana_s_teroristi


http://webcafe.bg/

Световен еврейски конгрес

Световен еврейски конгрес (WJC ) + + + ПРЕССЪОБЩЕНИЕ + + + 2-ри юни, 2010

Изявление на Световния еврейски конгрес за

израелската операция на борда на флотилия "Gaza Freedom "

Ню Йорк / Брюксел - Световният еврейски конгрес (WJC) изразява искрено съжаление за насилието и загубата на живота на хора по време на опита от страна на израелската армия на 31 май 2010 да поеме контрол върху кораба, нарушил Израелската легална военноморска блокада в международни води, плавайки към контролираната от Хамас ивица Газа. Израел е издал многократни предупреждения за предотвратяване на конфликта. Той нито иска, нито провокира подобен резултат.

WJC едновременно изразява съжаление за този изблик на осъждение на Израел в медиите и в голяма част от международната общност, преди всички факти да са известни. Известно е обаче, че организаторите на така наречената " флотилия Свобода " умишлено търсят конфронтация с Израел. " Активисти за Мир " атакува израелските войници с железни пръти и други потенциално смъртоносни инструменти - включително брадви, ножове и пистолети, започвайки по този начин насилието.

Освен това за голямо съжаление е и е възмутително, че голяма част от международните медии продължават да обрисуват такъв тип буйстващи активисти като хуманитаристи. Това беше една линч тълпа и е задължение на отговорните наблюдатели да представят ясно това.

Една от основните спонсориращи групи на борда на кораба е турската IHH Международен фонд за подпомагане - една екстремистка група, чиито връзки с радикални ислямистки терористични организации е призната от много западни разузнавателни служби, включително ЦРУ.

WJC е обезпокоен също, че по-широкия контекст, в който се извърши тази операция до голяма степен отсъства в повечето от медийното отразяване. Газа се управлява от "Хамас" - една въоръжена, финансирана и направлявана от Иран терористична организация, посветена на унищожаването на Израел. Целта на тази флотилия беше затягането на контрола на Хамас в Газа под претекста предоставяне на хуманитарна помощ за населението на Газа.

Държавата Израел е действала в рамките на международно санкциониращото й законово право и морална отговорност за поддържане на морска блокада - за предотвратяване на достигането до "Хамас" на оръжия и други незаконни материали.

Въпреки, че над 12 000 ракети и минохвъргачки, са изстреляни по Израел, след едностранното му оттегляне през 2005, Израел е позволил да преминат хиляди тонове хуманитарни доставки за Газа. Сред стоките, доставени на цивилни в Газа само за една седмица от 23 май са включени 810 209 литра тежкотоварно дизелово гориво, 21 камиона за мляко на прах и бебешка храна; 897 тона газ за готвене; 66 камиона плодове и зеленчуци; 51 камиона пшеница ; 27 камиона с месо, пиле и рибни продукти; 40 камиона млечни продукти; 117 камиона с храни за животни; 36 камиона продукти за лична хигиена; 38 камиона с дрехи, 22 камиона захар и 4 товарни автомобила с лекарства и медицинско оборудване. Това беше една типична седмица.

Освен това, 781 пациенти и придружаващите ги лица от Ивицата Газа са преминали в Израел, за да получат лечение в различни болници.

WJC осъжда използването на тази ситуация от палестинските власти и техните поддръжници за скалъпването на още една атака срещу легитимността на Израел. Израел вече провежда разследвания за изясняване подробностите (във връзка с инцидента). Отговорните наблюдатели би трябвало да се въздържат от подстрекателски отчети и да изчакат, докато разследването приключи.

NB. Моля, препратете! За Израел

В IDF (израелските отбранителни сили или израелската армия) е с видео на U-Tube обясни какво става, но U-Tube иска да я премахне с помощта на извинение, че не твърде много хора са се регистрирали.

Моля, препратете този имейл, така че много хора ще разгледат и на IDF и гласът им ще бъде чут.

Благодаря

http://www.youtube.com/user/idfnadesk

ABBÁ: Молитвата на Исус

ABBÁ: Молитвата на Исус

Молитвата, на която Исус ни научи, е в корените на нашата духовност. Размишлявайки върху оригиналния текст, има много възможни значения. На арамейски всяка дума може да извика цяла фамилия от представи и нюанси.

ОТЧЕ НАШ НА АРАМЕЙСКИ - ЕЗИКА НА ИСУС. Приготви се да го чуеш със сърцето си:

ABBÁ DEB BASHMAIA JIT CUADDAS SEMÁC, TETÉ MALCUTÁC
NEHBE TZEVIANAC AICANNA DEB BASHMAIA AFBARJA,
HAB LÁN LACHMA DESÚCUANAN IAOMANA
USHEBOC LÁN HOBÉNAN BACTA HAIN AICANNA
DAF KNAN SHBÓCUAN LEHAJ JABÉNAN;
BELA TA ELÍNNAN LENISJÓN, ELA PATZAN MIN BISHA
METOL DILAKIE MALCUTA BAHAILA BATESH BUCTA LEAHLAM ALMIN, AMEIN.

Сега значението:
Abbá deb bashmaia - Отче наш, Който си на небесата
"О, Извор на блясък, танцуващ във и около всичко, което е." или
"О, Сътворяващо Дихание, Което протичаш през всяка форма."
Първите думи от молитвата на Исус извикват картината на Сътворението, на раждането на вселената.

Abbá всъщност може да се преведе като Татко, но също така може да се тълкува като Създател / както в см. на физическото, така и на духовното/. На друго ниво представя образа на Божественото дихание / или Дух/, произтичащо от Единството, сътворяващо цялото многообразие на формите.
¨Deb bashmaia" обединява образите на светлината, звука и невидимите вълни, разпространяващи се и изпълващи / думата е "импрегнирам" - напоявам, пропивам се в...по начин, че ставам част от.../ всичко.
Някои възможни интерпретации на пълната фраза биха могли да бъдат: "О, Извор на блясък, танцуващ във и около всичко, което е." или "О, Сътворяващо Дихание, Което протичаш през всяка форма."

"Jit cuaddac semác"- Да се свети Твоето име
"Смекчи/ размекни/ основата на нашето същество и освети едно пространство, за да "засадиш" Твоето присъствие; освободи ни от всяко ограничение, за да може потокът на Твоя Живот да се движи в нас безпрепятствено."

"teté malcutác" - да дойде Твоето царство
"Изпълни ни с Твоята творческа сила, за да можем да бъдем укрепени, за да споделяме плода на Твоето видение." или
"В нашите дълбочини разпръсни Твоето семе с Твоята подмладяваща / букв."раззеленяваща"/ мощ, за да можем да бъдем част от Твоето царство."

"Teté" предполага една спешност на идването, или едно видение, което очаква да бъде изпълнено. Картината е на младоженческа спалня - място на нови начинания.
Фразата би могла да се преведе като..../вече споменатото по-горе/

Тази част от молитвата ни кани да ходим през живота с едно царско достойнство, готови да се изправим срещу трудностите с творческа сила и надежда. Даването на място за свещенното, ни подготвя за следващата стъпка: "malcutác" е една много богата дума, централна в посланието на Исус. Макар че обикновено се превежда като "царство", нейните корени всъщност са женски. Внася идеята за водещите начала, за онова, което ни укрепява, за да вървим напред, изправяйки се срещу всяка трудност, и за един творчески потенциал, готов да се превърне в реалност. Извиква представата за крехкото стръкче трева, което бавно разтваря и най- твърдата почва / букв. "търд" - в см. "земна твърд"/

"Nehbe tzevianac aicanna deb bashmaia afbarja" - Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята".
"Всяко едно от нашите действия да дава плод съгласно с Твоето желание." или
"Движейки се в пулса на Твоето намерение, направи ни въплъщение на Твоето състрадание".
Може да се счете за сърцето на Исусовата молитва. Споменатата воля отбелязва едно дълбоко желание, движещо цялото Му същество към една цел със сигурността, че усилието ще даде плод. "Arja" / земя/ дава едно силно усещане за солидност и опора. Цялата фраза би могла да бъде.../вж.превода по-горе/. Всъщност се молим всичко, което правим, да бъде едно действие / достойно/ за Бога.

"Hab lán lachma desúncuanan iaomana" - Дай нам и днс насъщния хляб

"Надари ни с мъдрост, за да създадем и споделим това, от което всеки един се нуждае, за да расте и цъфти." или

"Със страст и от душа, позволи ни да родим отвътре онова, което е нужно, за да се поддържа животът днес."

Не само моли за хляб в материалния смисъл, но също така моли за всичко, от което се нуждаем, за да растем наистина. На арамейски думата "lachma" / хляб/ се свързва пряко с думата "hochma" / мъдрост/. Молим се да бъде дадено, но също така да бъде изявено / навън/ от най-дълбокото на нашето същество. В същност се молим:.../вж. превода по-горе/

"Usheboc lán hobénan bacta hain aicanna daf knan shbocuan lehaj jabénan." - И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

"Развържи оплетените конци на съдбата, които ни връзват, така както ние освобождаваме другите от оплитането на минали грешки." или

"Опразни ни от измамени / провалени / надежди и желания, така както ние възстановяваме у другите едно обновено видение."

Включва идеята за развързване на възлите на минали грешки. Да простиш е да върнеш нещата в тяхното оригинално състояние на свобода. Това нещо е много добре описано в Стария завет чрез понятието за Юбилейната година / вж. пропведта на Дейвид Уилкерсън "Блажени людете, които познават радостното въклицание" - бел.прев./, когато всичко биваше възстановявано на първоначалните му собственици. В този ред на мисли сме призовани да оставим да си отиде от нас всичко, което ни възпира да изпълним Божието желание: нашите дефекти, нашето отчаяние, нашите провалени надежди. Един добър превод би могъл да бъде:.../вж. по-горе/

Като мисионер, особено ми харесва идеята да загърбя провалените си надежди и да си възвърна видението. В света, където промените понякога изглеждат невъзможни, сме предизвикани да обновяваме постоянно нашата надежда и да насърчаваме онези, които са паднали в отчаяние.

"Bela ta elínan lenisjón, ela ptzan min bisha." - И не ни въвеждай в изкушение, но опази ни от лукавия.

"Не ни оставяй да бъдем пленници на съмнението, нито да останем вързани / букв. "залепени"/ от безплодни преследвания." или

"Не ни оставяй да бъдем съблазнени от онова, което би ни отделило от истинската ни цел / Бог /, но осветли възможностите на настоящия момент".

С тези думи се молим да не се оставяме да бъдем отвличани / отклонявани / от итинската цел / план / на живота ни чрез онова, което в същността си е тривиално; молим се да не бъдем събласнени от повърхностността и материализма. На арамейски "bisha" / зло / се разбира като едно незряло действие, като плод, който може да бъде незрял, или развален. Това ни призовава да бъдем чувствителни към насроящия момент, за да реализираме правилното действие в точния момент. Затова се молим:..../вж. по-горе/

"Metol dilakie malcuta bahaila batesh bucta leahlam almin, amein." - Защото царството е Твое, и силата, и славата. Амин.

"Защото Ти Си основата на плодородното видение, силата, която прави да се ражда / или "довежда до раждане" / и пълнотата, където всичко е обединено и отново е направено цялостно / пълно /."

Този последен израз обобщава цялата молитва. Думата "haila" / мощ / е енергията, която дава и поддържа целия живот. "Tesh bucta" / слава / извиква представата за въвзвърнатите в състояние на хармония и равновесие неща. Фразата може да се преведе:.../вж.по-горе/

Сега, да повторим отново молитвата, на която нашият Господ ни научи:
.............................................................................................

Мой Господи, научи ме да се моля с душа, дух и сърце, та думите, излезли от сърцето ми, да бъдат винаги хваление към нашия Небесен Отец, и всяко "Отче наш", произнесено от устните ми, достигне до сърцето на Отца и ме прави все повече ЛЮБОВ. Амин.

Бог да те изпълни с благословения! И да пребъдваме заедно в любовта към Исус.

Живота на тялото е в кръвта

Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.

Но Той биде наранен поради нашите престъпления, Бит биде поради нашите беззакония; На Него дойде наказанието докарващо нашия мир, И с Неговите рани ние се изцелихме.

Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

Който за нас направи грешен {Гръцки: Грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {Гръцки: Правда} пред Бога.

Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте.

Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.

Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях.

Kато знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.

А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

Победа над враговете или отстъпление

IV Царе 3:25

И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.
И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.
Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

Чудесата в библията

Старозаветни чудеса
1. Сътворението на света - Бит. 1гл.
2. Потопът, и други чудеса свързани с това велико събитие - Бит. 6-8гл.
3. Разрушението на Содом - Бит. 19гл.
4. Изцелението на Авимелех - Бит. 20:17,18.
5. Горящата къпина - Из. 3:2-4.
6. Мойсеевият жезъл станал змия, и пак жезъл - Из. 4:3,4, 7:10.
7. Мойсеевата ръка станала прокажена, и после пак изцелена - Из. 4:6,7.
8. Водата обърната в кръв - Из. 4:9, 30.
9. Нил обърнат в кръв - Из. 7:20.
10. Жабите нанесени и отмахнати - Из. 8гл.
11. Въшки нанесени - Из. 8:17.
12. Мухи нанесени и отмахнати - Из. 8:21-31.
13. Мор на добитъкът - Из. 9:3-6.
14. Гнойни цирки произведени - Из. 9:10,11.
15. Град нанесен, и спрян - Из. 9:23, 33.
16. Скакалци нанесени, и отмахнати - Из. 10:13,19.
17. Тъмнина нанесена - Из. 10:22.
18. Първородни избити - Из. 12:29.
19. Червено море разделено - Из. 14:21,22.
20. Египтяни издавени в морето - Из. 14:26-28.
21. Водата на Мера подсладена - Из. 15:25.
22. Пъдпъдъци и манна изпратени - Из. 16гл.
23. Вода от канарата, на Хорив - Из. 17:6.
24. Амалик победен - Из. 17:11-13.
25. Стълб от облак, и огън - Чис. 9:15-23.
26. Мариам прокажена - Чис. 12:10.
27. Разрушението на Корей, и други - Чис. 16:28-35, 46-50.
28. Аароновият жезъл напъпил - Чис. 17:8.
29. Вода от канарата, в Кадис - Чис. 20:11.
30. Изцелението чрез медната змия - Чис. 21:8,9.
31. Валаамовата ослица говори - Чис. 22:28.
32. Чумата в пустинята - Чис. 25:1,9.
33. Водите на Йордан раздвоени - И.Н. 3:10-17.
34. Водите на Йордан се връщат на мястото си - И.Н. 4:18.
35. Ерихон превзет - И.Н. 6:6-20.
36. Ахан се хваща - И.Н. 7:14-21.
37. Слънцето и луната застават - И.Н. 10:12-14.
38. Гедеоновото руно оросено - Съд. 6:36-40.
39. Мадиамците победени - Съд. 7:16-22.
40. Самсоновите подвизи - Съд. 14-16гл.
41. Дагоновият дом съборен - Съд. 16:30.
42. Дагон пада пред ковчега - 1Цар. 5гл.
43. Връщането на ковчега - 1Цар. 6:12.
44. Гръм и дъжд на жътва - 1Цар. 12:18.
45. Еровоамовата ръка изсъхнала - 3Цар. 13:4,6.
46. Жертвеникът разцепен - 3Цар. 13:5.
47. Бездъждие и суша - 3Цар. 17:6.
48. Илия хранен от враните - 3Цар. 17:6.
49. Брашно и елей доставяни - 3Цар. 17:14-16.
50. Умряло дете съживено - 3Цар. 17:22,23.
51. Всеизгаряне изгорено чрез огън от небето - 3Цар. 18:36,38.
52. Дъжд от небето - 3Цар. 18:41-45.
53. Човеци изгорени от небесен огън - 4Цар. 1:10-12.
54. Водите на Йордан раздвоени - 4Цар. 2:14.
55. Вредителни води излекувани - 4Цар. 2:21,22.
56. Деца разкъсани от мечки - 4Цар. 2:24.
57. Вода доставена - 4Цар. 3:16-20.
58. Елей доставен - 4Цар. 4:1-7.
59. Умряло дете съживено - 4Цар. 4:32-35.
60. Нееман изцелен - 4Цар. 5:10-14.
61. Проказата на Гиезий - 4Цар. 5:27.
62. Желязо да плува - 4Цар. 6:6.
63. Сирийци ослепени - 4Цар. 6:18,20.
64. Умрял човек съживен - 4Цар. 13:21.
65. Асирийци поразени от ангел - 4Цар. 19:35.
66. Езекия изцелен - 4Цар. 20:7.
67. Сянка върната назад - 4Цар. 20:11.
68. Мор върху Израил - 1Лет. 21:14.
69. Йона останал неповреден в корема на една риба - Й-а 1:7, 2:10.

Новозаветни чудеса
1. Звездата на Изток - Мт. 2:3.
2. Слизане на Божия Дух във вид на гълъб - Мт. 3:16.
3. Христовото постене и изкушение - Мт. 4:1-11.
4. Много Христови чудеса - Мт. 4:23,24, 8:16, 14:14,36, 15:30; Мк. 1:34; Лк. 6:17-19.
5. Прокажени очистени - Мт. 8:3,4; Лк. 17:14.
6. Слугата на стотника изцелен - Мт. 8:5-13.
7. Майката на Петровата жена изцелена - Мт. 8:14.
8. Бури успокоени - Мт. 8:23-26, 14:32.
9. Бесове изпъдени - Мт. 8:28-32, 9:32,33, 15:22-28, 17:14-18.
10. Паралитици изцелени - Мт. 9:2-6; Мк. 2:3-12.
11. Кръвотечение изцелено - Мт. 9:20-22.
12. Дъщерята на Яир съживена - Мт. 9:18,25.
13. Слепи получават зрение - Мт. 9:27-30, 20:35; Мк. 8:22-25; Йн. 9:1-7.
14. Неми проговарят - Мт. 9:32,33, 12:22; Мк. 7:33-35.
15. Чудеса от учениците - Мт. 10:1,8.
16. Множества нахранени - Мт. 14:15-21, 15:35-38.
17. Христос ходи по водата - Мт. 14:25-27.
18. Петър ходи по водата - Мт. 14:29.
19. Христовото преображение - Мт. 17:1-8.
20. Монета от устата на една риба - Мт. 7:27.
21. Изсъхването на смоковницата - Мт. 21:19.
22. Чудеса на разпятието - Мт. 27:51-53.
23. Чудеса на възкресението - Мт. 28:1-7; Лк. 24:6.
24. Улов на много риба - Лк. 5:4-6; Йн. 21:6.
25. Синът на вдовицата възкресен - Лк. 7:14,15.
26. Чудеса пред Йоановите пратеници - Лк. 7:21,22.
27. Чудеса от седемдесетте - Лк. 10:9,17.
28. Болната жена изцелена - Лк. 13:11-13.
29. Красничав изцелен - Лк. 14:2-4.
30. На Малх ухото изцелено - Лк. 22:50,51.
31. Водата превърната във вино - Йн. 2:6-10.
32. Синът на велможата изцелен - Йн. 4:46-53.
33. Безпомощният страдалец изцелен - Йн. 5:5-9.
34. Исус ходи по водата - Йн. 6:21.
35. Лазар възкресен - Йн. 11:43,44.
36. Христос идва при учениците си - Йн. 20:19,26.
37. Чудеса на Петдесетница - Д.А. 2:1-11.
38. Чудеса от апостолите - Д.А. 2:43, 5:12.
39. Един куц изцелен - Д.А. 3:7.
40. Смъртта на Анания и Сапфира - Д.А. 5:5,10.
41. Много болни изцелени - Д.А. 5:15,16.
42. Апостолите избавени от тъмница - Д.А. 5:19.
43. Чудеса от Стефан - Д.А 6:8.
44. Чудеса от Филип - Д.А. 8:6,7,13.
45. Еней изцелен - Д.А. 9:34.
46. Сърна съживена - Д.А. 9:40.
47. Петър избавен от тъмница - Д.А. 12:6-10.
48. Елима ослепен - Д.А. 13:11.
49. Чудеса от Павел и Варнава - Д.А. 14:3.
50. Един куц изцелен - Д.А. 14:10.
51. Нечист дух изпъден - Д.А. 16:18.
52. Павел и Сила избавени - Д.А. 16:25,26.
53. Особени чудеса - Д.А. 19:11,12.
54. Евтих съживен - Д.А. 20:10-12.
55. Ухапване от ехидна направено безвредно - Д.А. 28:5.
56. Поплиевият баща и други изцелени - Д.А. 28:8,9.

Tа ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог

Битие 30:26-43

26. Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27. А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, остани; защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28. Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29. А Яков му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.
30. Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?
31. А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32. ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.
33. И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери у мене, ще се счита за крадена.
34. И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.
35. И тъй в същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на Якововите синове,
36. и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37. Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38. Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,
39. то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.
40. И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.
41. И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42. А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.
43. Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Битие 31:1-18

1. А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
2. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.
3. А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.
4. Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5. и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.
6. А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8. Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9. Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.
10. И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.
11. И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме.
12. И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.
13. Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.
14. Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15. Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16. Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.
17. Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.
18. И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

Сърцето им ще се развесели в Господа

Захария 10

1. Искайте от Господа дъжд във време на пролетния дъжд; И Господ, който прави светкавици, Ще им даде изобилен дъжд, И трева всекиму на полето.
2. Понеже идолите говориха суета, И чародеите видяха лъжливи видения, Разказаха неверни сънища, И утешаваха напразно, Затова людете се скитат като стадо, Смущават се защото няма пастир.
3. Гневът Ми пламна против пастирите, И ще накажа козлите; Защото Господ на Силите посети стадото Си, Юдовия дом, И ги направи като Своя великолепен кон в бой.
4. От Него ще излезе краеъгълният камък, От Него колът, От Него боевият лък, А, заедно с тях, от Него всеки първенец.
5. Те ще бъдат като силни мъже, Които в боя тъпчат противниците в калта на пътищата; И ще воюват, защото Господ е с тях; И яздещите на коне ще се посрамят.
6. Аз ще укрепя Юдовия дом, И ще избавя Иосифовия дом, И пак ще ги възвърна, Защото се смилих за тях. Те ще бъдат като че не бях ги отхвърлил, Защото Аз съм Господ техен Бог, И ще ги послушам.
7. Ефремците ще бъдат като силен мъж, И сърцето им ще се зарадва като от вино; Дори чадата им ще видят това и ще се зарадват, Сърцето им ще се развесели в Господа.
8. Ще им свирна и ще ги събера, Защото Аз ги изкупих; И ще се наплодят както се бяха наплодили.
9. И при все, че ги сея между племената, Те ще Ме помнят в далечни страни; И както те, тъй и чадата им, ще живеят, и ще се върнат.
10. Ще ги доведа пак от Египетската земя, Ще ги събера от Асирия, И ще ги доведа в Галаадската земя и в Ливан, Догдето не ще им се намери място.
11. Като премине Той върху морето, Ще порази вълните на морето, И всичките дълбочини на Нил ще изсъхнат; Гордостта на Асирия ще се повали. И скиптърът на Египет ще се отнеме.
12. Аз ще ги укрепя в Господа; И те ще ходят в името Му, казва Господ.

Пророкувай над тия кости и речи им

Езекиил 37

1. Господната ръка биде върху мене та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости.
2. И преведе ме край тях наоколо; и, ето, имаше твърде много по отвореното поле; и, ето, бяха твърде сухи.
3. И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Иеова Ти знаеш.
4. Пак ми рече: Пророкувай над тия кости и речи им: Сухи кости, слушайте Господното слово.
5. Така казва Господ Иеова на тия кости: Ето, ще направя да влезе във вас дух та ще оживеете;
6. ще туря и жили върху вас, ще ви облека с меса и ще ви покрия с кожа, и като туря дух у вас ще оживеете; и ще познаете, че Аз съм Господ.
7. И тъй, пророкувах както ми бе заповядано; и като пророкувах започна да гърми, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си.
8. И като погледнах, ето, жили и меса израснаха по тях, и кожа ги покри отгоре; дух, обаче, нямаше в тях.
9. Тогава ми рече: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Иеова: Дойди духо, от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят.
10. Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска.
11. Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.
12. Затова пророкувай и речи им: Така казва Господ Иеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви ще ви заведа в Израилевата земя.
13. И ще познаете, люде Мои, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа из гробовете ви.
14. И като туря духа Си във вас, ще оживеете; и ще ви поставя във вашата земя; и ще познаете, че Аз Господ изговорих това и го извърших, казва Господ.

Кадяха на медната змя

Спасение от Господ Числа 21:7

Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.



IV Царе 18:1-7


В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар, Ахаз.
Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.
Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид:събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан {Т.е., Късче мед.}.
На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него;
защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея.
И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече.

Грешно поклонение, изкривено разбиране на спасението , религиозна дейност изместваща фокуса от снабдителя на спасението към самото снабдяване и поклонение на идол, предмет които е дошъл по заповед от Бог и е свършил работа за времето си, но поради човешки практики се издигнало служение на идол не по заповед на Бог,

Въпроси за изповед

Въпроси за изповед
(Отговорност и отчетност един пред друг)(в домашни групи)
1. Беше ли свидетелство за величието на Исус тази седмица със своите действия и постъпки?
2. Има ли някой на който трябва да простиш?
3. Беше ли подложен на сексуално подвеждащи материали тази седмица и занимавал ли си ума си със съдържание от този род?
4. Липсваше ли ти почтенност в боравенето с финанси тази седмица или си пожелал нещо което не ти принадлежи?
5. Беше ли почтен, разбиращ, щедър в своите важни взаимоотношения тази седмица?
6. Нарани ли някой с думите си, било зад гърба на някой или в лицето?
7. Отдавал ли си се на някакво пристрастяващо поведение тази седмица?
8. Продължаваш ли да се разгневяваш на другите?
9. Пожелал ли си тайно провала на някой друг?
10. Има ли друг грях който трябва да изповядаш?
11. Празен въпрос. Попълва се с каквото мислиш за нужно да си отговорен пред другите дали си го направил.
12. Завърши ли прочита на словото за тази седмица и чу ли нещо от Бог? Какво ще направиш с това което Той ти казва?
13. Беше ли напълно честен в отговорите?

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СМЕ ВЛЮБЕНИ?

Б Р А К

КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО СМЕ ВЛЮБЕНИ?

Никога не съм си мислил, че ще напиша книга, нито съм имал намерение, нито желание за това. Тази книга се появи като следствие от Божия отклик на едно друго мое желание – желанието ми да се оженя. Като човек, който желае Божието в живота си, през 1996 год., повлиян от емоционалното си привличане към едно вярващо момиче, отидох при Бог с молбата да ми я даде за жена. За мен беше важно да знам, че човекът, за когото ще се оженя, е избран и одобрен за това от Бог. Но Божият отговор вместо просто "да" или "не", беше едно мощно действие на Христовия кръст в живота ми, което се впи в плътта ми безпощадно като двуостър меч и издири всичките помисли на сърцето ми, като ги изяви явно пред мен и разобличи тяхната егоистичност.

Последваха месеци на агония; месеци, които може би бяха едни от най-съдбоносните в живота ми; месеци на агонизираща борба с егоистичната ми плът; месеци на ежедневно отричане от своите желания, които ежеминутно надигаха своите несвяти глави и ме атакуваха с умствени и емоционални аргументи. Имам снимка от това време, на която може да се види огромното напрежение на онази борба, изписана на лицето ми. Аз исках да бъда угоден на Бог, не исках да угаждам на себе си, но опозицията, която ми оказа моята плът, беше отвъд всяко мое очакване.

Веднъж като дете присъствах на убиване на змия. Никога не бях виждал такова нещо. Независимо от ударите, които тази змия получаваше, тя отново и отново се извръщаше на различни посоки и продължаваше да бъде заплаха за тези, които бяхме там. В един момент си помислих, че тази змия никога няма да умре. Тя като че ли имаше хиляда живота. Постоянно намираше начин да се извърне от притискането на сопата, с която бе хваната, и отново да се хвърля заплашително с отворена уста. Като че ли ударите можеха само да я омаломощят за известно време, но не можеха да я умъртвят. Нещо подобно беше и битката, която преживях.

Плътта ми, подобно на онази змия, се извръщаше по всякакъв начин, като хапеше ума и емоциите ми с отровните си аргументи. Намираше си съюзници отвсякъде и сред всички. От случайно чутата фраза по телевизията, до твърдения в християнски книги или проповеди, та дори и в криво разбрани стихове от Писанието. Но благодарение на това, че не бях сам в тази битка, чрез Този, които действа в нас, да искаме и да вършим Неговата воля, аз преживях славна победа, като следствие от която Бог, Верният, и Истинният, и Милостивият, ме заведе на Своята трапеза и ми даде на ям от Хляба Му и да пия от Виното Му, като ми разкри Своето сърце, Своя план, Своето намерение, с което е създал брака. И дори до днес, три години по-късно, не ми е отнел дела от тази трапеза, но е обогатил неимоверно познанието ми за това.

Този Хляб и това Вино аз искам да споделя в тази книга с всеки, който би покопнял да достигне Божията съвършена съдба за своя семеен живот. Днес, три години по-късно от тогава, когато след няколко месечната агония аз написах тази книга по един труден и болезнен начин, защото не можех да напиша нищо, докато с живота си не бях се съгласил с него, и не бях го приел в сърцето си не просто със стискане на зъби, но с радост, аз се приближавам все повече и повече до славата на Божието откровение за голямата тайна (Ефесяни 5:32) на брачния завет, поради което ще добавя, и допълня неща, които не знаех ясно преди, а само смътно предвкусвах.

От тогава насам никога не съм съжалявал за решенията, които взех тогава. Напротив, видях как противникът, вече нямайки съюзник вътре в мен, започна яростно да ме атакува отвън, с цел да открадне и да разруши онова, което Бог беше започнал в мен. Той използва кого ли не и какво ли не – от най-близки приятели, до дълбоки стратегически кроежи – само и само да отнеме живота на Божието семе, което бе възкръснало в мен с невероятна сила и носещо потенциал на грандиозна заплаха за царството на тъмнината. Но онова, което Отец е посял, не може да се изкорени! Божието семе в мен беше по-силно от най-смъртоносните атаки, които преживях от тогава, защото Святият Дух го пазеше, понеже беше Негово!

Моята молитва е, всеки, който чете, да преживее действието на Христовия кръст в живота си, за да може чрез него да достигне до славата на Божията съвършена воля в живота си.

Варна, август 1999 год.

Глава 1

ПРАВИЛНИТЕ СТАНДАРТИ

Преди да започна да говоря каквото и да било за любовта и брака, аз искам да поставя правилните стандарти за това. Не стандартите на света или стандартите на душевно религиозната църква, а стандартите на Духа, стандартите на Божието Слово, стандартите на Божията безкомпромисна воля! Ако ще говорим за истинско щастие, за истинска любов и за стоене в съвършената воля на Бог, трябва да сме наясно, че всяко истинско и съвършено нещо е много по-скъпо от всичко останало. За да достигнем до високите и съвършени съдби на Бог за която и да е област на живота, се изисква плащане на цена. Изисква се изгубване на ниското, за да придобием високото, изгубване на доброто, за да придобием съвършеното. Изгубване на нашите собствени пътища на естествен живот, за да придобием достъп до свръхестествените пътища на Бог.

Преди всичко бих искал да кажа, че Божията воля има три нива или три степени. Според Римляни 12:2 тези три степени са: добрата, благоугодна и съвършена Божия воля. Исус говори, че сърцата на човеците са като почва. Има отъпкана и закоравена почва, има плитка почва, има буренясала почва, има и добра почва. Всички знаем това от притчата за сеяча. Той каза, че само добрата почва дава плод, но дори и самата добра почва може да даде различно количество плод – „кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет” (Матей 13:23). Точно тези 30, 60 и 100-кратно отговарят на трите степени на Божията воля. Прицелът на тази книга по отношение на любовта и брака, винаги ще бъде насочен към 100-кратния плод, към съвършената воля на Бог, към абсолютния максимум на проявяване на Божията слава в тази област на живота.

Съвършената воля на Бог е всъщност съвършената Му любов! А съвършената Му любов е съвършено себеотричане и живот на съвършено даване. Може би никога до сега вие не сте били предизвиквани към съвършените неща на Бог. Може би сте се задоволявали само с добрите Му дарове. Сега аз бих искал да предизвикам вашето посвещение, да предизвикам вашия глад по нещата на Духа, да извикам съвършените съдби на Бог да станат явни пред вашите очи!

Тази книга е написана предимно за християни, които още не са встъпили в брачен завет, тя е насочена към това, да предизвика създаването на такива, според съвършената воля на Бог, според цялата Небесна пълнота за брака. Но ако може да помогне на вече създадени бракове, нека помогне! Далеч съм от мисълта, че това, което ще кажа в нея, ще се хареса на всички. По начало аз не вярвам в книги, които се харесват на всички. Когато Исус беше в плът на земята, Той далеч не се хареса на всички. Колкото и странно да звучи, истината е, че Бог не се харесва на всички християни. Но както и да е, тази книга е написана за всички, които наистина Го харесват и обичат! „Да бъде волята Му, да дойде Царството Му, да се прославя Името Му, в нас и чрез нас, сега и за винаги!” Амин и Амин.

Глава 2

ОБРАЗЪТ НА НЕГОВИЯ СИН

Няма по-голямо, по-пълно и по-съвършено откровение за Божията воля от Исус Христос. Замисляли ли сте се някога, че ако търсите Божията воля за каквото и да е било нещо, то трябва да я търсите не другаде, но в Христос? Любовта и бракът не правят изключение в това. Въпреки, че Христос не е бил женен по плът, Той със сигурност е имал отношение на Своето сърце към този вид любов и към брака.

Исус е 100% човек и поради тази причина, няма никакви основания да мислим, че в даден момент от Своя земен живот Той не е бил сполетян от някакви чувства към някое еврейско момиче, и в Него не се е зародило желание да се ожени. Библията ни казва, че Той "е бил във всичко изкушен като нас" (Евреи 4:15), така че не бива да мислим, че Той е бил подминат в това отношение. И ако искаме да имаме брак и семейство, които да бъдат така плодоносни и пълноценни, както живота на Исус, то ще трябва да пристъпим към тях с онова сърдечно отношение към Отец, което и Исус имаше: "Аз не мога да върша нищо от себе си... защото не искам моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил"; „От себе си нищо не върша, но каквото ме е научил Отец"; „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно" (Йн 5:30, 8:28-29). Исус не се интересуваше от задоволяването на Собствените Си желания и нужди. Неговото сърце беше така запалено от любовта на Отец, че всичко, за което Той мислеше, беше, как да извърши Неговата съвършена воля. Исус беше вдигнал кръста на Собственото Си отричане от Себе Си, и всичко, от което се интересуваше, беше, да чува от Отец и да върши това, което Той казва. И това, което Отец Му казваше бе, че трябва да умре на кръст, да бъде погребан и да възкръсне на третия ден. Това беше пътят на Исус, но това е и пътят на всеки, който иска да бъде Негов ученик: "Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик" (Лука 14:27).

Нека да разберем: НЯМА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВОЛЯ ОТ БОГ В ЖИВОТА НИ, БЕЗ ОТРИЧАНЕ ОТ СЕБЕ СИ В ОНАЯ ОБЛАСТ, В КОЯТО ИСКАМЕ ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ!

Ако ние искаме да видим славата на Бог в живота си, трябва да разберем, че Неговата слава се проявява само там, където се върши Неговата воля, и че Неговата воля винаги ще ни поведе към едно място на умиране, погребение и възкресение. Именно възкресението е проявената слава на Бог, а възкресение има само там, където преди това е имало смърт!

Разбирате ли? Някой може да каже: "Какво общо имат тези неща с брака?! Аз просто искам да се оженя, да знам, че съм го направил с правилния човек, и това ми е достатъчно!"

Общото е следното: "АКО ИСКАТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ, КОЙ Е ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК ЗА ВАШИЯ БРАК, ПЪРВО ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ ПРАВИЛНИЯ ЧОВЕК ЗА БОГА!”

Може би мнозина от вас гледат на хората, които вече са създали семейство, и сигурно някои от тези семейства ви допадат. Така, във вас може да се е установило мисленето, че вие просто трябва да си минете от ред, и по възможност, искате Бог да ви посочи човека, за който да се ожените, за да сте сигурни, че бракът ви ще бъде благословен и успешен. Може би дори малко завиждате на тези, които са се задомили успешно и бихте искали и вие да имате същото.

Но нека ви кажа, че успехът на християнските семейства около вас, не е моделът, който трябва да следвате. Бог има Свой Собствен модел, който е даден в Неговото Слово, и ние не трябва да се задоволяваме с нищо по-малко! Всеки модел от Бога има своя мярка, свой образец, с който той е съизмерим. Тази мярка е Самият Божий Син: "да бъдат съобразни с образа на Сина Му" (Римляни 8:29). Какъв е "образът на Сина Му"? Преди всичко образът на някого е това, по което го познаваме. Библията не ни е оставила никаква информация за физическия образ на Исус, и ние не познаваме Христос по плът. По какво тогава разпознаваме образа на нашия Спасител? В кой Христос вярваме ние? Има толкова много окултисти, спиритисти и ню ейджъри, които ще кажат, че също вярват в Христос и общуват с Него. Но това същият Христос ли ще бъде, в Когото ние вярваме? Разбира се че не! Първо Коринтяни 15:3-4 ни дава белезите, по които да разпознаваме истинския Христос от фалшивите. Там се казва, че Христос умря за греховете ни според Писанията, че бе погребан, и че в третия ден бе възкресен от мъртвите. Това са основните (разбира се не всичките) белези, по които разпознаваме истинския Христос. Тези белези основно характеризират Неговия образ. И смисълът на всичко казано до тук е, че ако искаме нашия бъдещ брак да бъде "съобразен с образа на Сина Му", то той трябва да носи белезите на този образ, т. е. да е преминал през смърт, погребение и възкресение. По-късно ще видим как точно става това.

Следващият задължителен белег от образа на Исус Христос е Неговото рождение от девица. Това ще рече, че Исус не се роди от плътска похот или желание, но от Светия Дух. По същия начин нашият бъдещ брак трябва да се роди не от нашите плътски похоти или душевни желания, но от НЕОПРОВЕРЖИМОТО ДЕЙСТВИЕ НА СВЕТИЯ ДУХ В ЖИВОТА НИ!

ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЛЮБЕНИ?

Тук е мястото, където искам да поговорим за влюбването. По своята същност влюбването представлява силна душевна привързаност към индивид от противоположния пол.

Тази привързаност ражда невероятно силни позитивни емоции, когато е приета и споделена, и невероятно силна болка и измъчване, когато е отхвърлена и несподелена. Сигурно повечето от вас са преживяли поне едното от двете. Но това, което искам заедно да разбираме е, че нито едното, нито другото вършат Божията воля.

Сигурно вече си спечелих опоненти, но аз искам да разясня защо това е така. Защото не нашият новороден дух, а нашата все още необновена душа е техен източник и обект на съществуване. Библията учи, че когато се новородим, нашият дух става "ново създание" и в него започва да обитава животворящото присъствие на Светия Дух. Но дори и новородени в духа си, нашата човешка душа остава все още необновена и изпълнена не с живота на Бога, но с падналия, покварен и егоистичен стар живот, наследен от първия Адам. Тогава всяко нещо, на което е източник и причинител този паднал адамов живот, се явява грях, душевна нечистота и егоизъм, независимо какъв външен вид на благочестие е успяло да си предаде. Такова нещо е и "влюбеноста", и за това тя е източник много повече на страдания, отколкото на радости.

Някой може да възрази: "Не е вярно, та нали любовта между мъжа и жената е направила толкова много хора радостни и щастливи! И тя е дадена от Бога за наше щастие!"

В отговор на това смея да кажа, че "радостите", които един душевно влюбен човек преживява имат същото духовно качество, както и "удоволствията", които един блудник получава от своите прелюбодейства.

Второ, трябва да се прави разлика между любов и влюбване. Любовта в семейството представлява пълното и безкористно посвещение и отдаване на брачния партньор. Тя е въпрос не на емоции, а на решение. Аз нямам нищо против емоциите, те са пркрасен дар от Бог в нашия живот, но те нито трябва да ни водят, нито да ни мотивират, нито да ни контролират.

Именно влюбването представлява изключително силна душевна привързаност, която има силата да ни контролира.Тази привързаност в действителност представлява емоционална обвързаност, което всъщност означава, да си вързан от нещо по-силно от тебе. Така стигам до извода, че влюбването е връзване на нашата душа от несвята зависимост.

Защо е несвята ли? Защото по своята същност "влюбеността" е изключително себична и егоистична емоция, търсеща не Божието, но своето си. Не вярвам, че съществува честен човек, който да не признае това! А свято е само онова нещо, което е безкомпромисно отделено за Бог. Бог желае да бъдем свободни от всяко такова връзване и да сме силно привързани единственно към Него. Някои такива връзвания доставят удоволствия на нашия стар човек, като влюбване, сладострастие, цигари, алкохол и т. н., но ние не сме призвани да ходим в стар, а в нов живот.

Християни! Ако искаме да ходим с Бог в Неговите съдби и воля, то трябва да се отречем от душевния си живот, да приковем душевните си претенции и права на кръста на собственото ни себеотричане и да извикаме с цялото си сърце, както Исус извика в Гетсимания: „Татко, не моята воля, но Твоята да бъде!” Помислете само, ако Исус не беше постъпил така, къде щяхме да сме ние днес, и щеше ли човечеството да съществува изобщо?

Ако вие вече сте влюбени, било споделено или несподелено, или ако сте от тези, които обикалят насам натам, търсейки за кого да се оженят, то това, което трябва да направите е, да се покаете от това и да извикате към Бог за Неговата съвършена воля! Някои може би са мислели, че въпроса с който започва заглавието на моята книга – „Какво да правим когато сме влюбени?” изисква надълго и нашироко да се разискват човешките чувства и душевните проблеми, но вместо това, отговорът му е съвсем прост и кратък – „ПОКАЙ СЕ ОТ ТОВА!”.

Бог има съвършен отговор за вашето влюбване и той е съвършено покаяние. Повярвайте ми, аз съм правил това не веднъж, зная как боли, но зная и благословенията, които следват покорството. Душевен живот и Божия воля се две несъвместими неща. Ние никога не можем да ги имаме едновременно.

Глава 3

ЧУВСТВА В СЕМЕЙСТВОТО

И все пак, ако някой каже: „Добре, аз желая да последвам Бог в Неговата съвършена воля за брака, но този брак без чувства ли ще бъде? Сух и студен ли ще бъде той?", то какво следва да се отговори на това? Това е сериозен въпрос и отговорът му е следният: Бог създаде емоциите и чувствата и ги направи като прекрасен дар на човеците в техния живот. Те са цвета на живота, и живот без чувства е сух, скучен и безцветен. Проблемът никога не е бил в самите чувства, но в плътската воля и егоизма, които са превзели нашата способност да чувстваме и са направили приятните емоции търсени и определящи. Бог никога не е имал предвид емоциите да определят нашите мотиви и решения. Неговата воля е нашите души да са пълни не с душевнородени, но с духовнородени чувства. Душата трябва да изразява чувствата на духа. Това са чувства, родени и храненни от Светия Дух в нас. Ако, като посветени християни от нас се очаква да мислим не плътски и душевни мисли, но мисли, дошли от Духа на Истината, то нека разберем, че Той не е само Дух на истинните мисли, но и Дух на истиините чувства.

Както има мисли, които са нечисти и несвяти, така има и чувства, които са нечисти и несвяти, но също така има и мисли и чувства, които са от Истината! Ако Бог ви призове да Му служите чрез брак, и вие откликнете на това според Неговата съвършена воля, то вашето посвещение и вярност към брачния ви завет, ще роди най-прекрасното взаимоотношение с вашия семеен партньор, което изобщо някой може да си представи или преживее. То обаче, няма да има нищо общо с душевната влюбеност. Вашият дух и душа ще преливат от радост и удовлетворение, от това, че можете да бъдете слуга и верен приятел на вашия партньор, че в резултат на това вашето съгласие ежедневно нараства и вашите съвместни молитви стават все по-здрави и все пo-мощни в постигането на Божиите цели и намерения. Святият Дух ще стане Източник на изключително вълнуващ живот в истинска любов и споделяне, които ще родят най-мощните, красиви и мечтани преживявания, до които е възможно да се стигне в човешка плът. Но най-голямото от всичко ще бъде всеизпълващата радост от плода на спасение и благословение, който такова семейство ще принесе в живота на милиони човешки души по земята. Ако вие поставите на олтара вашето желание за любовни взаимоотношения и вашата влюбеност, Бог ще стане Гарант на това, че никога няма да бъдете разочаровани от това, което Той има за вас!

Нека обаче да кажа, че всичко, за което говорих по-горе се отнася само за онези бракове, които са родени 100% от Духа, които са според съвършената воля на Бог. А как да сте сигурни ли, че вашият брак ще бъде в съвършената Божия воля? На това е посветена и останалата част от тази книга. С отговорноста на християнин, аз ви обещавам, че когато стигнете до края на тази книга, вие ще знаете Божия отговор на този въпрос.

Моята молитва и копнеж към Бога са колкото може повече от вас да се възползват от него!

АВРААМ И ИСААК

Сега искам да се върна на въпроса за образа на Божия Син. Казах вече, че за да бъде нещо по Божията воля, то трябва да бъде съобразено със зачеването, смъртта, погребението и възкресението на Исус Христос. За да стане това по-ясно, ще приведа примера с Авраам и Исаак. Исаак беше Божия, а не Авраамова инициатива. Исмаил беше инициативата на Сарайя и Аврам, но той не наследи обещанието. Исаак се роди по обещание, чрез вяра. Той беше „роденият по Дух” (Гал. 4:28-29). С други думи, Исаак не се роди от плътска воля или душевно желание, той се роди по Божията воля, чрез действието на Светия Дух. Така той изпълняваше първото условие, но Бог не спря до тук! Той поиска Исаак в жертва (Бит. 22:2). Той трябваше да премине през смърт! Авраам се покори и положи Исаак на олтара, и когато посегна към ножа, за да го заколи, тогава макар и все още не на практика, в сърцето на Авраам жертвата вече беше извършена!

Авраам беше умрял за Исаак и Исаак беше мъртъв за Авраам. И тогава, благодарение на своята твърда вяра в Божието обещание – „по Исаак ще се наименува твоето потомство”, „по един начин на възкресение го и получи назад” (Евр. 11:18-19). Едва след това Бог окончателно заяви: „ще те благословя премного и ще преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си, в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми” (Бит. 22:17-18). Исаак, потомъкът на Авраам, бе станал напълно съобразен с образа на Божия Син, сърцето на Бог бе толкова удовлетворено, че Той не щадеше никакви благословения. За мен цитирания по-горе стих съдържа може би най-мощните обещания, които съм срещал в Библията. Те имат невероятно дълбок духовен смисъл, на който тук не е място да се спирам. Но не мога да не отбележа, че никое благословение не може да се сравни с това – БОГ ДА НИ НАПРАВИ БЛАГОСЛОВИТЕЛИ ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО.

Душевните християни треперят, да получат някое и друго благословение, но тези, които са духовни, копнеят Бог да ги направи благословители! Ние дори така се благославяме: "Бог да те благослови!", но колко по-велико е, вместо това да кажем: "Бог да те направи благословител!" Бог ще отприщи невиждани благословения за нас, и ще ни направи благословители на милиони други в ония области на живота ни, които са станали „съобразни с образа на Сина Му”!

НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО?

Може би някои от вас все още не могат да се примирят с това, което казах за влюбването. И това е разбираемо, защото „любовната” територия е била толкова много време неосветена област в тялото на Исус Христос, че плътското мислене и душевните разбирания на християните са заели чудовищни позиции в тази област на християнския живот. Дори здрави и помазани Божии служители, добрите плодове от чието служение са неопровержими, са прегърнали силна заблуда по отношение на брачните взаимоотношения, и с погрешните си поучения за брака замо затвърждават християните в преследването им на собствените си желания. Разбира се, има и изключения в това отношение, но те като, че ли са „глас в пустинята”. Сатана съвсем успешно е успял да инжектира Христовото тяло с изключително смъртоносни лъжи за брака и семейството, които буквално всеки ден взимат своите жертви. Първата и най-опасна лъжа, която искам тук да разоблича е, че: „НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ СЕМЕЙСТВО!” И втора, подобна на нея е, че: „БОГ ИМА ПЛАН ЗА НАС ДА ИМАМЕ СЕМЕЙСТВО!” Тези двете като че ли са стълбовете на някои „християнски” поучения за брака, а всъщност те не са нищо по-малко от коварни сатанински лъжи. (Колко ли много от вас са вече твърдо решени да спорят с мен за това?) А сега ви предстои да видите, че Библейското учение за брака няма нищо общо с тези две лъжи.

Нека първо разгледам въпроса за човешката нужда от семейство. Първо, абсолютно вярно е, че Бог, а не човекът беше инициатор на семейството. В Битие 2:18 Бог, а не Адам каза, че „не е добре за човека да бъде сам”. В този творчески момент, когато Бог взимаше решение да създаде жената и да постанови брака, самият Адам, който беше обект на това решение, нямаше и идея за това (още пък по-малко Ева)! Когато Бог създаваше жената, Адам спеше дълбок сън.

Адам нито чувстваше нужда от тази жена, нито я търсеше, нито се молеше за нея. Той просто пребъдваше в Божията почивка (Бит. 2:21, Евр. 4:10)! Бях чел в една книга за брака, че се казва горе-долу следното: „Бог няма да ти намери жена, ти трябва да си намериш”. Уважавам автора на тази книга, но сравнете неговия модел с модела на Бог от Битие. Божият модел е ние самите да спим „дълбок сън”, докато Той върши в нас и за нас Своите дела. По същия начин Бог подейства, когато сключваше съдбоносния за цялото човечество завет с Авраам. Авраам заспа „дълбок сън” (Бит. 15:12), за да не пречи на Бог да извърши съвършено Своята воля. Цитираният автор дава в подкрепа на своя модел стиха от Притчи 18:22, където се казва, че „който е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа”. И той тълкува, че щом въпросния човек е намерил съпруга, значи я е и търсил. Но дори самият този стих показва, колко несъвършен е този модел, защото се казва, че този човек е намерил добро, а не съвършено осъществяване на Божията воля в живота си. Това е едно бледо копие на Божиите съдби, които в Стария Завет достигаха само до „доброто”. Такъв брак би бил твърде далеч от славата на Новия Завет, при който доброто не е вече приятел, а враг, понеже Исус никъде не казвал „и тъй, бъдете добри”, но заповяда на всички Свои ученици: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” (Мат. 5:48). И не случайно тези Негови думи са казани не на друго място, а в проповедта на планината, която е Конституцията на Божието Царство. И ако някой търси добър, а не съвършен брак, то той би могъл да го има, но нека не си мисли, че такъв брак е част от Царството на Бог, понеже противоречи на неговата Конституция за съвършенство!

Такъв брак е душевен, плътски и той няма капацитета за постигане на Божиите съвършени цели и намерения на земята. Християнин, който търси съпруга и се моли да получи Божието благоволение в тази област на живота си, ако проси с вяра, несъмнено ще получи добра съпруга от Господа и ще има благословено семейство, но той завинаги ще бъде лишен от възможноста и привилегията, да влезе в съвършените Божии съдби за брака и да стане благословение за милиони други семейства по земята. За твърде много християни днес, всичко, което желаят е, да бъдат благословени. Но разберете, че това е старозаветно, а не новозаветно очакване. Духът на Новия Завет е дух на копнеж – да пожертваш себе си за благословението на цялото човечество, следвайки стъпките на нашия благословен Господ и Спасител Исус Христос.

Често християните се наричаме деца на Авраам по вяра, но истината е, че: ИСТИНСКИТЕ ДЕЦА НА АВРААМ СА ТЕЗИ, КОИТО ХОДЯТ ВЪВ ВЯРАТА НА АВРААМ, ПРАВЯТ ЖЕРТВИТЕ НА АВРААМ И ПОЛУЧАВАТ ОБЕЩАНИЯТА НА АВРААМ, НАЙ-ГОЛЯМОТО ОТ КОИТО Е, ЧЕ В НЕГО ЩЕ СЕ „БЛАГОСЛАВЯТ ВСИЧКИТЕ НАРОДИ НА ЗЕМЯТА”! Ако прицелът на вашата вяра и на вашата любов към Бог стигат само до там, че да желаете добрите, а не съвършените неща на Господа, то тази книга не е за вас. Можете спокойно да я затворите на тази страница и да я подарите на някой друг (сигурно и без това достатъчно ви е ядосала досега). Но ако сте решили да последвате копнежа на вашия дух, да влезете в съвършените съдби на Бог, и да бъдете не просто благословени, но благословители, то продължете да четете, и както ви обещах, когато свършите прочита вие ще знаете как се създава семейство, чрез което Бог ще разтърси високите, земните и подземните места и ще изяви цялата пълнота на Божия Син в него.

И така, досега изредих две неща, които показват, че не някаква човешка нужда, а Божията суверенна инициатива предизвика създаването на семейството. Третото нещо, което е и причината за тази Божия инициатива е, че: КОЙТО ИМАШЕ НУЖДАТА ОТ ЧОВЕШКОТО СЕМЕЙСТВО, БЕ НЕ ЧОВЕКА, НО САМИЯТ БОГ. СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е СЪЗДАДЕНО ЗА ЧОВЕКА, НО ЗА БОГ! Така е и писано: „Господ е направил всяко нещо за Себе Си” (Пр. 16:4).

Единственият правилен мотив, с който можем да пристъпим към създаването на семейство е, не да имаме семейството, от което се нуждаем, но да дадем на Бог едно посветено на Него семейство, от което Той се нуждае за Своите цели и намерения на земята.

И това ще направим само, ако Бог лично ни е открил, че очаква това от нас.

Четвърто. Като новородени и изпълнени с Духа християни, нямаме нужда от абсолютно нищо друго освен от Христос (с малката добавка на това, за което Павел говори в І Тим. 6:8).

В Ефесяни 1:3 се казва, че Бог Отец „в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места”. Това означава, че „в Христос всяка наша нужда е вече снабдена”, и практически ние не се нуждаем от нищо друго, освен повече и повече от Него.

Когато естествените нужди на нашето тяло от въздух, вода, храна, облекло и сън са снабдени (а ние имаме обещание за това – Мат. 6:25-33!), то всичко друго ние вече сме получили с и в Христос, и претенции за права и нужди ни поставят вън от вече получената Христова благодат. Но някой може да каже, че към споменатите от мен пет задължително необходими неща за нашето тяло спада и „сексуалната нужда”, която намира своето законно задоволяване в брака. На това ще отговоря, че сексът не е нужда, но дар, който не е задължително да бъде използван. Ако вие се лишите от едно от петте задължителни за човешкия организъм неща за достатъчно дълго време, то вие със сигурност ще умрете, било от задушаване, било от жажда, било от глад, било от студ, било от безсъние. Но ако и цял живот да сте лишени от секс, това няма да навреди ни най-малко, нито на вашия живот, нито на вашето здраве.

Съвремените медии, които промиват човешките мозъци с лъжите на демоните на разврат и неморалност ще ви кажат нещо друго по този въпрос, но ние имаме Библейския пример на Исус, Павел и Варнава (І Кор. 9:5-6), и той ни е достатъчен, за да знаем истината по този въпрос.

В Посланието към Колосяните 3:3 четем: „Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога”. Надявам се, че всички вярваме в този стих! Добре, питам тогава: ИМА ЛИ МЪРТЪВ ЧОВЕК НУЖДА ОТ НЕЩО? И ако вие смятате, че се нуждаете от брачен партньор и от семейство, то не е ли само защото сте излезли от Божията благодат, която прави този стих реален в живота ни, като ни държи мъртви спрямо себе си, а живи спрямо Него (Галатяни 2:20)?

Наскоро моята баба почина и беше погребана. Бях там, на гроба й, и повярвайте ми, тя наистина нямаше нужда от абсолютно нищо! Ако претендираме за „права” и „нужди”, това означава, че не пребъдваме „в Христос”, в Когото нашето умиране е реално.

Глава 4

НОСЕЩИ КРЪСТА СИ

Вярвам, че вече сте разбрали какво казва Библията за това – имаме ли ние, като християни нужда от брак или нямаме. Вярвам също, че сте разбрали и факта, че ако Бог съвършено благоволи в създаване на някое семейство, то Неговата, а не човешката нужда движи и мотивира това създаване. Но какво да направим, ако все пак се чувстваме някак си „нуждаещи се”? Отговорът на този въпрос е: „ДА ВДИГНЕМ КРЪСТА СИ, ДА СЕ ОТРЕЧЕМ ОТ СВОИТЕ СИ „НУЖДИ” И ДА СЕ ПОСВЕТИМ НА БОЖИИТЕ НУЖДИ!

И знаете ли? БОЛИ! Да, това боли и то много. И ако вие не сте правили това никога до сега, но желаете да го направите, то може би вече започвате да чувствате силна болка и противоречие в себе си. Това е битката между плътта и духа. Между душевния, адамовия живот, изразяващ човешките желания и плътската воля, и копнежа на новия човек да угажда единствено на Бога: „Плътта силно желае противното на духа, а духът противното на плътта, понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате” (Гал. 5:17).

Божието Слово разделя дух от душа (Евр. 4:12) и когато ние му позволим то да го стори в нас, и изберем пътя на духа за сметка на душевните си желания, тогава кръстът е започнал да действа смъртоносно върху делата и проявленията на стария човек и плътта: „А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите (желанията) и похотите й” (Гал. 5:24).

Но ако вие сте стигнали до тук и болките от действието на кръста са ви обхванали, искам да ви засвидетелствам: Вие сте на верния път, за нищо на света не се отказвайте, но го извървете целия! Истина е, че боли, че никак не е леко – плътта ще ви предложи всякакви алтернативи, ще се извърта на всяка страна, ще ви предлага всякакви сделки и компромисни варианти, но истината е, че тя крещи за своето собствено оцеляване! На нея изобщо не й пука за волята на Бог, но тя ще приема всякакъв духовен и благочестив вид, само и само да оцелее! Борбата с нея ще ви причини много болка, но не се давайте нито за миг, залогът е изключително голям – там, накрая, ви очаква съвършеното благоволение на вашия Бог, там ви очакват благословенията на Авраам!

ГОТОВ ЛИ СИ?

Нека сега да отида още по-дълбоко и на всеки несемеен християнин да задам жестокия за плътта и съдбоносния за духа въпрос: ГОТОВ ЛИ СИ НИКОГА ДА НЕ СЕ ОЖЕНИШ? Пътят към съвършената воля на Бог за брака задължително и неминуемо минава през този въпрос.

Какво, ако Бог ви каже като на Еремия: „Недей си взема жена, нито да родиш синове или дъщери на това място”? И ако под „това място” Бог имаше предвид за Еремия да не се жени в Израилевата земя, какво ако това място за вас е земята на живите? Имате ли готовността да понесете такива Божии думи? Едва, когато станете готови да дадете с радост отговор „ДА!!!”, тогава вие сте направили първата сигурна и най-важна стъпка към съвършените Божии съдби във вашия живот в това отношение! Забележете, че не казах отговор "Да, но..." или "да...", но „ДА!!!”, и при това с радост! Бог не желае полумърморещи и мънкащи да вършим волята Му. Нито пък желае да я вършим скръбни и начумерени, с познатото на много от нас отношение: „Ех, горкия аз, трябва да се жертвам, трябва да се покорявам, но какво да се прави, щом такава е Божията воля”. Бог желае Неговите слуги да Му служат с пълна радост, защото любовта винаги се радва, и винаги триумфира, и винаги празнува. А вие? Ще платите ли цената, за да получите този отговор „ДА”? Защото трябва първо да го получите чрез Духа, за да можете да го дадете на Бог.

„ТАКА” ИЛИ „ИНАЧЕ”

„Но, но, но... Нали Божият план за нас е семейство?!” КОЙ ВИ ИЗЛЪГА? (Дойде времето и на втората лъжа). КОЙ ВИ ИЗЛЪГА, ЧЕ Е ТОЛКОВА ЕВТИНО ДА НАУЧИТЕ БОЖИЯ ПЛАН ЗА ВАС? Не става със слушане на поучение и четене на Библията! Трябва да се плати цена! Знам за християни, които си изискват обещания за брак, които са си извадили от Библията. Но кой ви излъга, че можете да вадите произволно стихове – обещания от Библията и да ги изисквате?

Всички Божии обещания за валидни само и единствено в Христос, т. е. когато пребъдваш в Него, носейки кръста си и отричайки се от себе си! Всички обещания са „Да” и „Амин” само в Христовия Дух, а не в нашия душевен живот! И какво ще стане, ако нашата егоистична плът си хареса някое обещание и го изисква? (Не е нужно да казвам колко често се случва това). Не е ли такава молитва мерзост пред Бога? Да, мерзост е (Пр. 28:9)! „Но... Нали Бог отговаря?” Може и дяволът да е отговорил! Ушите му са винаги широко отворени за молитвите на нашата плът.

А дори и Бог да е отговорил, то с благоволение ли е отговорил или с гняв? Не даде ли Бог пъдпъдъци на чревоугодния Израил в пустинята? Не им ли даде и цар, когато Го отхвърлиха, да не царува Той над тях (І Царе 8:7)? Не беше ли Саул изисканият цар, а Давид – царят, дошъл по Божията суверенна инициатива? Е, видяхме сетнината и на двамата. А вие какъв качествен щемпъл желаете да имат отговорите на вашите молитви – „Саул” или „Давид”? Нека разбираме тогава, че Саул се получава с изискване, а Давид с родилни болки и плащане на цена! (Нека не бъда криво разбран! На не едно място в тази книга аз говоря за „плащане на цена”. Когато казвам това, нямам предвид, че ние си купуваме Божиите дарове или че правим нещо, за да ги заслужим. Исус е платил за всяко благословение със Своята безценна кръв! Но всяко благословение, за което Той е платил, се намира В НЕГО, в небесни места (Еф. 1:3), т. е. те се намират в Духа, в Святия Дух. Колкото са по-големи тези „духовни благословения", толкова са те по-дълбоко и по-високо в Духа. Цената, която плащаме е, да се отричаме от себе си, за да можем да достигнем в тези дълбочини на Духа и да получим благословенията. Това е така, защото в Святия Дух няма нито плът, нито егоизъм. Исус е платил и снабдил, но трябва да дойдем до мястото на откровение и благословение, където тези дарове стават реални за нас. Ние просто плащаме пътя. Даровете на Бог нито можем да платим, нито да заслужим. Те са израз на свръхестествена благодат! – б. а.)

И така, ако желаем да разберем, какъв е Божият план за нас в областа на брака, първо трябва да изоставим всякакви собствени претенции и предпочитания, и да сме готови с радостно сърце да приемем това, което Бог суверенно е предопределил за нас според стиха от І Коринтяни 7:7, където се казва: „Всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг иначе…” Този стих съвсем ясно декларира, че: СЕМЕЙСТВОТО НЕ Е БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЕКИ, НО Е БОЖИЯТ ДАР ЗА НЯКОИ! Колко жалко, че този стих почти не се среща в повечето поучения за брак и семейство, които са широко разпространени в църквата.

Проповедник след проповедник повтарят папагалски научените от Библейски училища и семинарии поучения, че „Бог имал за всеки план да се ожени”, а и през ум не им е минавало да изпитат това, което говорят – дали отговаря на Словото, и още пък по-малко да платят цена, за да бъдат в съвета на Господа, и да свалят Неговото Слово директно от Небето! Винаги до сега, когато съм чувал подобни поучения, Божията ревност е пламвала в мен относно това – „Защо никой не говори истината според І Кор. 7:7, защо всеки я заобикаля, защо никой не я прилага?!” Но понеже такива поучения угаждаха на душевните ми желания, аз подтисках и заглушавах вика на Духа в мен. И дълго време съм мълчал, и съм стискал зъби, и съм се уморявал да го задържам (Ер. 20:9), затова този вик сега излиза в тази книга, за да прогласи Божиите съвършени съдби за брака, напук на всички демони на религиозен и душевен комфорт!

Възлюбени, аз не се конфронтирам с вашето щастие, но с плътската воля и с душевните желания, които са най-големите убийци на Божиите съдби в нашия живот!

Помислете, Бог има Своя особен, специален дар за вас в областа на брака. За едни от вас този дар е един „специален брак”, а за други едно „специално безбрачие”. Бог винаги е готов да ни разкрие Своя особен дар за нас, но ние ще сме готови да разберем какъв е той едва, когато сме еднакво готови в сърцата си и за едното и за другото! Когато отидем с радост пред нашия Отец и Му кажем: „Татко за мен е изключително щастие и привилегия да върша Твоята воля. Татко, аз дълбоко вярвам, че Твоите специални дарове за мен са най-доброто, което изобщо би могло да съществува. Аз съм еднакво готов Татко, да Ти служа и да прославям Твоето Име на земята, било чрез брак или чрез безбрачие. За мен е еднакво голяма привилегия да пребъдвам в Теб и "така" и "иначе". Затова Те моля, Татко, открий ми Твоя специален дар за мен и аз ще го прегърна, като най-голямата скъпоценност за мен в тази област на моя живот!”

Глава 5

ПУСНИ СЕМЕТО В ПРЪСТТА!

От личен опит бих могъл да кажа, че за повечето от вас няма да е нито лесно, нито бързо да се достигне до това състояние на сърцето, при което то да може с радост да се моли с такава молитва. На мен ми трябваха седмици, дори месеци, които преминаха в постоянна душевна агония, в постоянна сърдечна болка и в преживяване на Матей 26:37-39. Ние толкова много сме свикнали да търсим своето си, да угаждаме на душите си, че не искаме да пуснем семето в пръстта, не искаме да предадем на смърт собствените си желания, да изгубим личния си живот и да заживеем само за Исус. Но повярвайте ми, това е истинското християнство!

През последните няколко години в Бългрия слушахме твърде много проповеди за просперитет, за сеене и жънене на финанси. Хиляди български християни се втурнаха да сеят пари, за да жънат пари, но колко бяха тези, които обърнаха внимание на следните думи на Исус: „Истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод. Който обича душата си, ще я изгуби, и който мрази душата си на този свят, ще я запази във вечен живот” (Йоан 12:24-25) – подобрен превод.

Колко бяха тези, които пуснаха душите си като семе в пръстта, за да умрат всякакви душевни желания и претенции? Колко посяха личния си живот, за да пожънат хиляди други животи? Колко се отрекоха от личното си щастие, за да видят милиони други хора ощастливени поради техните жертви? Колко бяха тези, които предпочетоха смъртта да действа в тях, за да може животът да действа в другите (ІІ Кор. 4:12)? Колко разбраха, че любовта е пребъдваща жертва, и отдадоха сърцата си в посвещение към Божията любов? Слава на Бога, имало е такива хора, но те останаха малцинство. Те останаха скрити и незабелязани от другите, които бяха насочили очите си към служения тип „комета” и „фоерверк”. Но е наближило времето, когато целия свят ще бъде изпълнен с плода от техните жертви!

А вие искате ли да бъдете сред тях, да бъдете, като Исус, Който беше най-великото Божие Семе? Колко е чудесно, че това Семе бе посято и умря! Не сме ли всички ние, които сме спасени, част от Неговата жетва? Какво изобилие от живот, спасение, освобождение, благословение, радост, мир и любов действат в нас поради смъртта, която подейства в Исус! Не сме ли ние Негови ученици? Не трябва ли да ходим в Неговите стъпки? И само за брака ли става въпрос тук, или това важи за всяка област на живота ни? Да, за всяка област!

СКРЪБ, ЖЕРТВА И НАДЕЖДА

Сега искам да се спра по-подробно на онзи болезнен период от време, в който се борим със своята себичност и егоизъм, докато решим, че ще следваме Господа в това, което Той има за нас, каквото и да е то и колкото и да ни струва. Докато се решим да пуснем семето, наречено „брак и семейство”, да умре в пръстта. Този период аз наричам болките на смъртта. Той е особено болезнен за тези, които вече са се настроили да се женят и са в процес на „молене и търсене”, а още повече за тези, които са успели и да се влюбят.

Както вече казах, при мен този период беше особено дълъг и болезнен. Душата ми беше изключително упорита и настойчива в търсенето и държането на своето си. Аргументите на плъския ми ум бяха повече от „убедителни” и изобретателноста му да тълкува всеки прочетен ред (било от Библията, било от християнска книга, било от каквото и да е друго) в подкрепа на плътската ми воля, беше просто удивителна. Всичко, което можех да кажа за себе си през този период бе, че „душата ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:38). Това беше време, през което вдигнатият кръст (постоянното отричане от себе си и от своите неща) постепенно умъртвяваше всичко, което не е Христос в душата ми. Време, през което Словото на Истината постоянно разделя дух от душа, за да установи Живота и Господството на Исус Христос в тях. И всичко това продължава до момента, в който окончателно пуснем семето в пръстта, и умрем в сърцата си спрямо своя брак и семейство. Когато повече не се вълнуваме, ще ги имаме ли или няма да ги имаме, но всичко, което ни вълнува е, да вършим волята на Бога, нашия Небесен Баща.

Може би, както вече казах, някои от вас вече са почувствали тези болки на смъртта в душата си. И вероятно някои решават да извървят пътя до край, и да извикат Божията пламенна ревност върху своя живот и служение, а други се противят и бунтуват. На всеки искам да кажа думите, които веднъж бях чел в едно християнско списание: ВИЕ ПРАВИТЕ ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ, А ВАШИТЕ РЕШЕНИЯ ПРАВЯТ ВАС! Когато се предадем на такава смърт, ние всъщност полагаме душите си на Божия олтар (спомнете си Авраам) и преживяваме кръстна смърт. Умираме на собствения си кръст. Така ние се отричаме от нашето право сами да решаваме какво е добро за нас и какво не е, и предаваме това право на Бога. По този начин ние сме Му повярвали, доверили сме Му се и влизаме в Неговата почивка, като сме си починали от своите си дела (Евр. 4:10). Така сме заспали „дълбок сън” и сме в позиция на очакване, Господ да ни събуди (на Своето време!) и да ни представи нещо, което сега не знаем, но за което сме напълно уверени, че е съвършената Му воля за нас. Обаче има един духовен факт, без който ние не можем да стигнем до тук, и за който искам сега да говоря. Този духовен факт е надеждата.

Пътят към съвършената любов преминава първо през съвършената вяра и съвършената надежда. След като сме повярвали Словото, и сме сме се вдъхновили от него, да вдигнем кръста си и да следваме Исус, ние се нуждаем от надежда, за да можем да предадем душевния си живот в жертва. Нека разберем, че: БЕЗ НАДЕЖДА НИЕ НЕ МОЖЕМ ДА ПРАВИМ ЖЕРТВИ!

Исус го направи по този начин, Той умря на кръста във вяра и чрез надежда: „като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст и седна отдясно на Божия престол”. Радостта, която Исус очакваше и се надяваше да получи след кръста, Му помогна да го издържи. Надеждата, (която е усърдно очакване), че посятото семе ще даде плод и то многократен, помогна на Исус да предаде на смърт душата Си в Гетсимания и тялото Си на Голгота: „Той ще види труда на Своята душа и ще бъде удовлетворен, защото изля душата си към смърт” (Исая 53:11-12).

Така е и с нас. Ако ние копнеем да извършим не своята си, но Божията воля, и въпреки болките и скръбта в душата си продължаваме да се отричаме от себе си, тогава всред душевната агония: БОГ ЩЕ НИ ДАДЕ НАДЕЖДА И ВИДЕНИЕ, ЩЕ НИ ПОКАЖЕ ЧАСТ ОТ БЪДЕЩАТА ЖЕТВА, ЧАСТ ОТ ИДВАЩАТА РАДОСТ! И това ще ни помогне да се хванем за надеждата и да пуснем семето в пръстта. Аз преживях това, когато бях в най-голямата душевна агония, през която някога съм преминавал. Изнемощял физически от вътрешна борба и скръб, лежах на леглото си в къщи и продължавах упорито да предавам на смърт постоянно навдигащите се в душата ми чувства и желания. Плътта ми крещеше за своето оцеляване. Точно в този момент Бог ми показа в Духа две живи картини, едната от ляво, а другата отдясно. В тази отляво аз видях себе си в едно обикновено семейство. Всичко беше като при всички други естествени семейства – нормално, обикновено, познато и... скучно до омръзване. Това беше „самотното” зърно, което никога не е било посято, а отдясно аз видях славата на посятото и възкръснало семе – един вълнуващ, помазан и плодоносен живот в сужение и благословение за милиони хора.

Без дори да се замислям повече, аз сграбчих това, което се намираше отдясно. Нищо друго повече не ме интересуваше! Исках да видя всички тия огромни множества от хора благословени и ощастливени чрез мен. Личното ми щастие просто избледня като запалена свещ, огряна от светлината на обедно слънце. В този момент аз пуснах семето и хванах надеждата (никога не можете да ги имате и двете едновременно). Сграбчих се за поставената пред мене радост и кръстът окончателно спечели битката за моята душа.

В същия миг агонията свърши, дойде огромен мир и невероятна радост (останалото е твърде лично и скъпо за мен за да го споделям). Оказах се на място, в което лични желания, чувства, нужди, претенции, права не определяха нищо, но Бог е все и во все! Това е реалността на това да бъдеш в Христос. Това е мястото, в което ставаш Негов ученик и си започнал да Го следваш в това отношение. Там, където си станал съобразен с Неговия образ. Сега вече си еднакво готов и за „така” и за „иначе”, но те повече нямат никакво значение за теб, защото в твоето сърце царува радостта от надеждата, и мира от твоето съвършено съгласие с Бог.

МИЛОСТ ИЛИ ВОЛЯ

Далече съм от мисълта, че всички мои читатели ще се втурнат да се отричат от себе си и да търсят съвършено съгласие с Бог, след като прочетат всичко това. Когато е писал „Първо Коринтяни” апостол Павел е бил наясно, че не всички християни ще искат да платят цената за да влязат в своя „особен дар” от Бога и ще предпочетат да удовлетворят своите собствени желания и предпочитания. Затова той е записал следните думи: „но ако не могат да се въздържат, нека се женят...” (І Кор. 7:9). Какви са тези християни, които „не могат да се въздържат”? Това са хора, които не ходят постоянно в Духа и дават място на душевния живот. Ако ходеха постоянно в Духа, носейки кръста си ежедневно, те щяха да могат да се въздържат, защото плодът на Духа включва „себеобуздание” (Гал. 5:23). Точно затова те не са в Божията воля, която е в Духа, но са в Божията милост, която Бог щедро дава дори на тези, които не са напълно съгласни с Него.

Такива са християните които търсят, искат и изискват това, което на тях им харесва, и никога не стигат до това, да открият съвършената воля на Бог за техния живот. Те създават семейства, които аз наричам „семейства по Божията милост”. Това са семействата, в които мъжът угажда на жена си, а жената на мъжа си (І Кор. 7:32-34). Семействата, които „ще имат житейски скърби” (І Кор. 7:28), които никога няма да извикат Божията ревност върху себе си и да постигнат своите максимуми, планирани за тях от Божията любов и мъдрост!

Всъщност Божията милост и доброта няма да остави тези християни без благословения и добри дарове, и Бог ще ги използва, доколкото е възможно, но Той винаги е копнял и очаквал да намери хора, които ще се съгласят съвършено с Неговия дизайн на брака, и които ще Го благословят с най-могъщите семейства, които Небето, земята и ада някога са виждали.

Глава 6

ЕДИН СЪВЪРШЕН ПЛОД НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Има един важен въпрос, който изисква сериозен отговор. Този въпрос е следният: „Винаги ли, когато сме умрели за нещо, ще го получим обратно във възкресение?” Ако трябва да отговоря само с две думи, то отговорът ще бъде: „Не винаги”. Но този отговор трябва да се обоснове. За целта искам да припомня трите основни неща, които определят образа на Божия Син: заченат от Духа, умрял на кръст, възкръснал в слава. Въпросът, който определя това, дали нещото, за което сме умрели и сме преживяли кръстна смърт ще възкръсне или не, е следният: „По плът или по Дух то е било заченато?” Бог гледа на източника на това нещо, от какъв вид живот е произлязло то? От духовния или от душевния живот? Дали то е дошло в живота ни в следствие от нашето покорно ходене с Бог, или на душата ни просто й се е приискало нещо? БОГ ЩЕ ВЪЗКРЕСИ САМО ОНОВА СЕМЕ, КОЕТО Е ПЪЛНО С ЖИВОТА НА ИСУС ХРИСТОС! Душевния живот е покварен и греховен. Бог осъжда на вечна смърт неговите семена. Той е заложил този принцип и в природата. Ако посеем в земята едно семе, което е гнило и развалено, то никога няма да поникне. Но ако посеем здраво и цяло семе в добра почва, то ще поникне. Така и ония неща в нашия живот, които идват от покварената ни плът и от гнилия душевен живот никога няма да бъдат възкресени и няма да ни бъдат върнати от Бога, ако сме Му ги предали. Но онези, които са от Божия Дух, когато умрем за тях и бъдат посяти, стават неизбежно подлежащи на „възкресение в слава”! Забележете, че Бог изисква всяко семе да премине през смърт, било то душевно или духовно. Това е Божият начин да ни очисти от "стария квас" на душевен и плътски живот, и да ни въведе в победоносно живеене на възкресението на Исус. Но без смърт няма възкресение!

ИСААК И ИСМАИЛ

За да стане това по-ясно, отново ще дам примера с Авраам и синовете му. Аврам придоби сина си Исмаил по плътска подбуда. Той не беше воден от Божия Дух, да придобие син от слугинята на жена си, но се подведе по съвета на Сарая (Бит. 16:1-2). (Питам се, не страда ли цялото човечество всичкото това зло само, защото някога един мъж, наречен Адам, прие предложението на жена си Ева да яде от забранения плод, воден от душевни симпатии към нея?). Тогава дойде време, когато Бог каза на Авраам да изпъди сина си Исмаил от своя дом. Авраам трябваше да умре за сина си Исмаил и това беше тежко и болезнено за него: „обаче тая дума се видя на Авраам твърде тежка поради сина му” (Бит. 22:11). Но макар и да умря за Исмаил, Авраам никога повече не го видя, нито Исмаил получи дял от наследството на баща си.

Исмаил не беше върнат на Авраам обратно във възкресение, защото бе дошъл от плътско желание и душевна логика. Исаак, макар да бе роден по дух, а не по плът, също трябваше да отиде на олтара, но той бе върнат на Авраам във възкресение (Евр. 11:19), благословен премного и преумножен! И така, ако специалният дар от Бога за нас е брак, т. е. инициативата за създаването на брак в нашия живот е родена от Духа, то след като сме пуснали семето на собствения си брак в пръстта, един ден Бог ще ни го върне във възкресение, но ако инициативата е идвала от нашата душа и желаейки брак или копнеейки за определен парньор ние сме търсели своето си, то това семе завинаги ще остане под пръстта.

БОЖИИТЕ ДАРОВЕ

Това, което е важно да разберем, е, какъв дар Бог е промислил в Своя съвършен план за нас. Както вече казах, бракът не е включен като задължителен Божий план за всеки християнин, но като особен дар за една част от християните. Ако сме честни пред себе си и пред Бога, ще трябва да признем, че това е, което Библията учи, и това е, на което Святият Дух свидетелства.

Ако погледнем Матей 19:4-9, ще видим, че Исус говори на учениците Си за съвършеното посвещение на мъжа към жената за цял живот. В този пасаж Исус разкрива първия дар на Бога – брака, в неговото реализиране според съвършената Божия воля. В стих 8-ми се казва: „поради вашето коравосърдечие Моисей ви е позволил да си напускате жените, но отначало не е било така”. От тези Негови думи разбираме, че човешкото коравосърдечие (неверие, егоизъм и липса на посвещение) е враг № 1 за браковете според съвършената Божия воля, и че Божият съвършен модел за брака ни е даден „отначало”, т. е в книгата „Битие”, чието име буквално означава „Книга на началата”. Веднага след това се говори за дара на безбрачието: „Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени. А Той им рече: Не могат всички да приемат тази дума, но ония на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си, има пък скопци, които са били скопени от човеци, а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме." Забележете, че има хора, на които е дадено да бъдат „скопци заради небесното царство”. От този пасаж разбираме също, че не всички могат да приемат дара на безбрачието. Много християни не разбират, че Божието намерение от Битие 1:28 не е ни най-малко застрашено от безбрачието, което Бог е решил да подари на някои от Своите деца. Бог съвършено е направил Своя баланс, когато е разпределял Своите дарове.

Днес е времето, когато хора със сърца, съвършено разположени към своя Бог, ще дарят на човечеството най-прекрасните бракове и най-удивителните безбрачия, които светът някога е виждал. Хора, които са положили на олтара своите желания, очаквания и претенции и са прегърнали с цялата си любов това, което Бог е приготвил за тях преди началото на времената. Ако Бог има за вас безбрачие, аз бих искал да ви насърча да Го последвате в това. Струва си! Той няма да ви разочарова! Доверете Му се и ще видите доброто на Ерусалим в живота си и в живота на другите. Хората, които са последвали Бог в това нещо, и са останали без своя невяста, ще бъдат изпълнени от Бога с такава ревност и огън за Неговата Невяста, че те ще бъдат най-мощните градители на Христовото тяло за всички времена (помнете Павел!). Те са скопците, които приготвят Невястата за Царя (ІІ Кор. 11:1-2). Те са приятелите на Младоженеца (Йоан 3:29). Те носят славата и силата на Новия Ерусалим в своя живот и сужение. О, ако Бог ви е призовал да сте сред тях, за нищо на света не пропускайте да Му се покорите! Не пропускайте този прекрасен живот, който Той ви предлага! Нима не ви харесва живота на Йоан Кръстител? На Павел? На Варнава? На Исус? Не желаете ли да принесете плод изобилен и траен като техния? Ако Бог е поставил безбрачието, като призив във вашия дух, повярвайте ми няма нищо по-малко, което да ви удовлетвори истински. Няма нищо по-малко, което да ви запали за Бог истински.

Най-силният огън на любов и ревност гори в центъра на Божията воля. Ще платите ли цената за да бъдете там, ще устоявате ли всеки дъх и всяко слово от Бог, за да пребъдете в нея? Аз копнея да го направя. Бог копнее всички ние да го направим.

ВИКЪТ НА ДУХА

Прекрасно е да бъдеш верен на това, което Бог има за теб. Прекрасно е да видиш хора, които са поискали да последват Бог в безбрачието. Прекрасно е да видиш хора, които са се посветили да дадат на Бог съвършен брак. Може би се питате: „Ако аз съм умрял за всичко това, не търся своето си и очаквам Божието, как ще разбера какво Бог има за мен?” Ако вие сте умрели за своите претенции и желания и просто си почивате в Божията благодат, Божият Дух – изненадващо за вас – ще ви посети по специален повод, да ви открие Божия съвършен дар за вас.

И ако това, което Той ви открие е, че Той очаква да Му се посветите чрез брак, то не мислете, че Бог просто ще ви води да сключите брак с даден човек. Не! Той ще ви заповяда да го сторите! Да, тук става въпрос за заповед! Всичко е съвсем по военному! И знаете ли защо?

ЗАЩОТО ДЪЛБОКИЯТ ДУХОВЕН СМИСЪЛ НА БРАКА Е ДУХОВНАТА ВОЙНА! Не друго, но духовната война! Няма да се спирам подробно на този въпрос, защото това не е предмет на тази книга, само ще загатна, че докато повечето християни пищят по задоволяването на душевните си семейни „нужди”, обслужващи интересите на стария човек, има дълбок вик и копнеж и нужда в Божия Дух за семейства, родени от смърт и възкресение, които търсят да угодят на Него, осъзнали, че тяхното духовно съгласие (като партньори в кръвен завет) и техните думи в молитва и изповед са атомните бомби на Отец, хвърлени в цитаделите на мрака, съсипващи и громещи тъмнината и осияващи живот и безсмъртие чрез Благовестието!

ТАКА ГОВОРИ ДУХЪТ

Това казвам чрез Святия Дух: Едно такова семейство, водено от Бог може да преобърне духовния климат на нации и континенти. Затова, така казва Духът на Господа: „Събудете се вие, спящи, и прогледнете вие, слепи, защото тъмнина покри света, а славата на Господното откровение ви осия! Докога ще бъдете слепи и невежи за Моите пътища? Докога ще стоите под сянката на Моята милост, далече от огъня на Моя съвършен план и воля? Докога ще тъпчете с плътската си воля новия човек във вас и ще разпъвате втори път Христос в себе си? Ето, Аз призовавам Моите семейства, Аз извиквам Моите семейства в съществуване. Омръзна Ми да гледам „вашите” семейства, омръзна Ми да търпя душевните ви заблуди. Аз отварям врата за Моите семейства, такива, каквито светът досега не е виждал. Семейства, които ще разгромят мрака над България и света. Да, казах България! Аз ревнувам за България, Аз копнея да видя България преобразена, но кой ще отиде и кой ще стои?” Знаете ли, че огънят на Божията ревност заобгражда като огнена стена всичко, което е предмет на Неговата съвършена воля. Семействата по Божията съвършена воля не са родени от плът и кръв, те са родени от свят огън, те са родени от Духа на слава и Духа на благодат. Бог се нахвърля като разярен лъв и като пояждащ огън срещу всичко, опитващо се да ги предотврати или разруши. Те са прицел на невероятна сатанинска ярост, но тя е като кибритена клечка във вулкана на Божия огън.

Верният Христов войник ще чака заповедта на своя Генерал, било, за да живее с нея, било с нея да умре: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота” (Откр. 2:10).

Глава 7

СЪВЪРШЕНАТА ОСНОВА НА БРАКА

В началото на книгата аз ви обещах да получите Божия отговор на въпроса: „Как да сме сигурни, че ще се оженим според съвършената воля на Бог?”, и след всичко казано до тук, може би се питате, дали то е достатъчно, за да знаете отговора. Не, не е достатъчно! Има нещо повече, което вярвам, че Бог иска да знаем, да го разбираме и да го живеем. То се отнася до съвършената основа на брака. Аз вярвам, че има четири неща, които определят съвършената основа на Божия вид брак. Тези четери неща са: 1) Със съвършено правилния човек; 2) По съвършено правилния начин; 3) На съвършено правилното време и 4) В съвършено правилния дух.

Когато Бог ни открие правилния човек, навлизаме в един особен период, когато трябва да сме особено внимателни „да не изгубим онова, което сме изработили” (ІІ Йоан 8). Да не би душата ни да се вкопчи в Божието откровение и да инжектира в него своите желания и очаквания. Затова е нужно да продължим да разпъваме всеки налеп, който душата ни ще се опита да прикачи към Божието откровение и да поддържаме в себе си отношение на пълна зависимост от Господа, като Му поискаме да ни покаже Неговия начин как да стане всичко. Но дори и да сме получили от Господа правилния начин, ние можем да направим нещата на неправилното време.

Затова правилните неща трябва да се вършат по правилния начин, но и на правилното време. Но дори всички тези неща да са правилни, ако направим нещата в погрешния дух, то това означава, че сме вън от съвършената воля на Бог. Трябва да е ясно на всеки, че ние сами не можем да се справим с всичко това. Но ние имаме обещанието: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти” (Притчи 3:5-6). Ако посланието на този стих стане отношение на нашето сърце, с което да следваме Божиите инструкции за брака, ние можем да бъдем сигурни, че на Неговото време, когато всичко необходимо стане според съвършената основа, ние сме влезли в съвършената воля на нашия Бог, и бракът, който сме сключили, има пълния потенциал да достигне съвършения духовен максимум в Христос Исус – нашия Господ! А сега искам да се спра по отделно на всеки един от тези четери камъка, съставляваши съвършената основа. (Като казвам „основа”, аз не измествам факта, че Самият Христос е неизменната основа за всичко в нашия живот (І Кор. 3:11), но имам предвид, че тези четири основни духовни камъка са единственно верният ориентир, че нашият брак е основан върху Христос. – б. а.)

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНИЯТ ЧОВЕК

Излишно е да казвам, че Бог е Този, Който има приоритета да определи партньорите и да ги подготви за това, което Той очаква от тях. За разлика от нашите човешки очаквания, когато Бог планира един брак, Той не се ръководи от това – дали характерите на брачните партньори си допадат, нито пък от това, че „трябва” да се харесват и разбират един друг! Бог изобщо не е бил повлиян от нашите естествени характеристики, от нашите душевни склонности и нагласи. Това, което е решаващо за Бога, е бъдещите съпрузи да имат еднакъв копнеж и огън за Бога; еднаква жажда и еднакъв глад по Него. Бог събира сърца, които са еднакво склонни да Му се покоряват, еднакво склонни да Го следват, еднакво склонни да се жертват за Него.

Интересното е, че в естествения свят по човешки казано, тези бракове изглеждат невъзможни, абсурдни и немислими. Те изглеждат като лудост дори в очите на самите бъдещи съпрузи, когато гледат не с очите на вярата, а с очите на човешката логика. Тези бракове са буквално изпълнение на стиха от І Коринтяни 1:27, където се казва: „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощ-ните неща на света, за да посрами силните, още и долните и презряните неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да посрами тия, които ги има”. Няма по-глупави, абсурдни, немощни и презряни бракове в очите на плътското мислене от тези, които Бог е замислил.

Ако вие стигнете до момента, когато Бог ви открива вашия съвършен партньор, то след като прецените с естествения си ум това, което Бог ви предлага, сигурно ще решите, че ако зависеше от вас, и насила не бихте сключили брак с този човек – не, защото той или тя са лоши християни, а защото изобщо не си допадате. Но съвършеният партньор не се предполага да ти допада душевно, защото място за душевен живот в такъв брак няма! Силата на този брак се състои в дълбокото посвещение към Бог, Който живее и обитава в другия, към новия човек в него, към съвършената съдба, която Бог е гравирал на неговия дух, към съвършеното съгласие във всичко, що е Божията воля. Осъществяването на такъв брак обикновенно ще изглежда абсолютно невъзможно, и ние ще трябва да ходим с вяра за него.

Великите обещания на Бог изискват велика вяра и велико устояване (спомнете си за Авраам). Ако вие не трябва да ходите с вяра за брака, който вярвате, че Бог е определил за вас и всичко става някак си лесно и естествено, то това е сигурен белег, че този брак не е според съвършената воля на Бог. Ако сатана не изпраща своите гиганти и исполини, за да ви разочарова, уплаши и откаже, то това означава, че той не е обезпокоен от този брак. А повярвайте ми – всичко, което е според съвършената воля на Бог, плаши до смърт дявола!

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН

Правилният начин означава, да търсим Бог да ни води във всичко, което се очаква от нас да направим като бъдещи съпрузи, да молим Бог да ни вдъхнови, когато правим предложението. Също да ни научи как да се отнасяме един към друг до предложението за брак и след него, а също и по време и на годежния период. (За срам го казвам: някои „християнски” двойки се държат толкова лигаво, че ако искат да ходят с Бог, трябва веднага да се покаят!). Брачният завет не е завет между двамата партньори пред Бога, но е завет с Бога, един спрямо друг.

Затова Самият Бог е Който разпределя взаимоотношенията в брачния завет, както преди, така и след сключването му. Ние можем да имаме хиляди идеи относно тези неща, но Бог е Който знае истински. Ние трябва да поддържаме зависимост от Него да ни вдъхновява за всяко нещо. Ако пазим себе си в правилния начин, това ще ни предпази да не изпаднем от правилния дух.

СЪВЪРШЕНО ПРАВИЛНОТО ВРЕМЕ

Времената и годините са под особения суверенитет на Бог Отец. Той ги е „положил в Собствената Си власт” (ДА 1:7). Точно затова трябва да чуем лично от Него правилното време за нашия брак. Да пазим сърцата си толкова близко до Неговото, че да бъдем в пълна хармония с Неговите времена и сезони. Бог лично е скрил времената и сезоните от човеците, за да ги държи будни и трезвени (Матей 25:13)! Бог се прославя в това, когато времената са скрити от нас: „Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава за царете е да издирват работите” (Пр. 25:2).

Но и ние, като Негови царе и свещенници, влизаме в Неговата слава, когато прилежно и усърдно Го търсим, да познаем Неговите тайни и Неговите времена. Трябва да разберем едно, че: НИКОГА НЕ СМЕ В НЕГОВАТА СЛАВА, АКО НЕ СМЕ В НЕГОВОТО ВРЕМЕ! Може всичко друго да изглежда наред, но ако не сме във времето Му, то нито сме във славата Му! Може да сме на правилното място, но ако не сме там в правилното време, срещата няма да се състои. Колко много християни се провалят в това отношение! Аз не искам ние да сме едни от тях.

Изкушението да избързаш е много голямо. Нашата плът никога не е търпелива. Цялата Библия е пронизана от посланието „Чакай Господа!” И докато чакаш да ти посочи времето, по-добре използвай да Го опознаеш по-добре, да се научиш да слушаш сърцето Му, да улавяш движението на Духа Му, да се променяш и да растеш в Него. Защото често не ние чакаме Бога, а Той чака нас, да отидем на онова място в Божия Дух, където Той е приготвил благословението.

Ключът към това – да разпознаем Божието време, е, да пазим себе си в правилния дух.

ПРАВИЛНИЯТ ДУХ

Не можем да подценим нито един от четирите камъка на съвършената основа, определена от Бога за брака. Ако пропуснем дори само един, то основата няма да е стабилна, ще се получат свличания, пропуквания и проломи в стените на бъдещото семейство, които ще бъдат отворени врати за изкривявания и изкълчвания в брачния завет и взаимоотношения. Съвършената воля на Бог изисква съвършено послушание във всичко! Когато нашият брак вече е факт, правилният начин и правилното време, в които той е станал реалност, остават като една заложена в миналото основа, която не може да се промени. (Разбира се ние трябва да продължим да търсим Божиите начини и времена във всичко, което ни предстои.) Но другите две неща (правилния човек и правилния дух) трябва да продължат с нас непроменени, ако искаме да останем в Божията съвършена воля. Ние повече не можем да сменим правилния човек с друг (до смъртта му) и никога не трябва да изпадаме от правилния дух. Кой е правилният дух? Първо искам да кажа, че в Библията „дух” винаги е свързан със „сърце”. Или „дух” е онази духовна личност, или онова настроение, или онова отношение, което владее сърцето ни. Да бъдем на правилния дух означава: СЪРЦЕТО НИ ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ПРАВИЛНАТА ДУХОВНА ЛИЧНОСТ, ДА ИМА ПРАВИЛНОТО ОТНОШЕНИЕ И ПРАВИЛНОТО НАСТРОЕНИЕ (ОЧАКВАНЕ И МОТИВАЦИЯ).

Коя е правилната духовна Личност, Която трябва да определи настроението и отноше-нието на сърцето ни относно брака? Това е Личността на Исус Христос! „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус, Който... се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга.” (Филипяни 2:5-7). Кой е Исус Христос? Преди всичко Той е Божият Агнец, Който се пожертва за нас. Той е Този, Който „не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина” (Марк 10:45). Ако Този същият Исус Христос владее нашето сърце, то ние няма да търсим или очакваме от своя брак нищо за себе си! Всякакви очаквания за романтика, сексуални преживявания, свой собствен дом, деца и други подобни неща трябва да бъдат оставени! Не казвам, че няма да ги има, но че те не трябва да ни мотивират и стимулират към брака. Ние трябва да сме готови никога да не получим тези неща от брака си! Да не претендираме за тях, да бъдем свободни от тяхната притегателна сила в сърцата си! Да се откажем от всичко, което бихме желали за себе си, и да вървим към бъдещия брак с отношение на хора, които ще служат на човечеството чрез него, а не като такива, които очакват най-после да получат това, което са желали. Това се включва в правилния дух и е основна част от него.

Всичките ни очаквания трябва да бъдат насочени към това, което ще дадем чрез брака си, а не към това, което бихме могли да получим. Нека разберем, че: БРАКЪТ В СЪВЪРШЕНАТА ВОЛЯ НА БОГ Е ПРЕДИ ВСИЧКО НЕ ДРУГО, НО ЖЕРТВА!

Ако искаме нашето семейство да пребъдва в съвършената воля на Бог, то трябва да сме верни последователи на Агнето! И ако пристъпваме към брака, в който сме призовани от Бог с жертвонастроени сърца, отрекли се от всякакви лични права и очаквания, то наистина сме в правилния дух и сме готови Бог да ни открие правилното време. И както вече казах, правилният дух, духът на жертвеност, духът на отдаване трябва да пребъде в нас през всичките дни на семейния живот. Когато едно семейство изгуби правилния дух, то автоматично изпада от съвършената воля на Бог. Правилният дух е сладко благоухание, издигащо се непрестанно от нашите сърца и удовлетворяващо сърцето на нашия Бог.

ЕДИНСТВЕНО ДОСТАТЪЧНАТА ПРИЧИНА

Ако трябва да обобщя всичко казано в тази книга само в едно изречение, то това изречение ще бъде следното: ЕДИН БРАК Е СЪЗДАДЕН СПОРЕД СЪВЪРШЕНАТА ВОЛЯ НА БОГ, КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ НЕ Е НИЩО ДРУГО, НО САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС, И КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА ПРИЧИНА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИН БРАК НЕ Е НИЩО ДРУГО, НО САМИЯТ ИСУС ХРИСТОС, ТО ТОГАВА ТОЗИ БРАК Е СЪЗДАДЕН СПОРЕД СЪВЪРШЕНАТА БОЖИЯ ВОЛЯ.

Ако вие сте на път да сключите брачен завет, моля изпитайте вашите сърца за това – Христос ли е единствената причина за брака, който се каните да сключите? Или има и нещо друго? Ако да речем, че вие и вашият бъдещ партньор изгубите вашата връзка с Христос, все още ще има ли причини този брак да бъде създаден? Отговорете си честно на тези въпроси, защото от техните отговори зависи дали вашият брак ще бъде „в Христос” или ще бъде вън от Него.

В Посланието към Колосяните 2:6 се казва: „И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него”, което означава, че за да бъде нашата обхода „в Него”, то тя трябва да съответства на начина, по който сме приели нашия Господ. Добре, по какъв начин ние Го приехме? Ние Го приехме като единствено достатъчната причина за нашето спасение! (А, ако вие не сте Го сторили по този начин, по-добре е веднага да го сторите, в противен случай сте застрашени от вечно осъждение!) И така, ако Христос продължава да бъде единствено достатъчната причина за всяка следваща спасението стъпка в нашия живот, то наистина тази стъпка е направена „в Него” и Бог съвършено благоволи в нея.

СЪВЪРШЕНИЯТ БРАЧЕН ЗАВЕТ

Когато Бог започна да ми показва какво представлява семейство и семейно взаимоотно-шение според съвършената Му воля, аз занемях. Никога не съм можел да си представя такова нещо. Аз видях най-прекрасното взаимоотношение, което въобще е възможно между двама души на земята. Взаимоотношение, което се явява огледалното отражение на взаимоотношението, което има Христос със Своята истинска Невяста. Ето какво ми показа Бог: КАКТО Е ДУХЪТ ЗА ДУШАТА, КАКТО Е ХРИСТОС ЗА ЦЪРКВАТА, ТАКА Е И МЪЖЪТ ЗА ЖЕНАТА.

Християните също като светските хора искат да се женят, за да задоволят някакъв първичен инстинкт за дом, за деца, за сексуално удовлетворение. Без да знаят какво значи любов, какво значи заветно обвързване, какво значи брачно посвещение.

Основното в скючването на брак е, че с това: ти губиш личния си живот! Колко от вас имат това отношение в себе си? Нима не разбирате, че бракът е сериозна жертва, безрезервно посвещение. Той не е създаден за забавление! Вижте бракът е КРЪВЕН ЗАВЕТ, а не пътуване със света на романтиката! Той е пътуване със света на съвършеното съгласие между Бог, мъжа и жената! Това е един невероятен, нов, съвместен, прекрасен живот на съгласие и единство.

Знаете ли какво ми показа Бог? Какво Той очаква от родителите? Желанието на Бог е, когато детето вижда своя баща: ДА РАЗБИРА КАКЪВ Е ОТЕЦ, КОЙТО Е В НЕБЕСАТА! И когато вижда своята майка: ДА РАЗБИРА КАКВА Е ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА И НЕГОВА НЕВЯСТА! И гледайки техните взаимоотношения: ДА СЕ УЧИ КАК ДА ВЯРВА, ДА ОБИЧА И ДА ОБЩУВА СЪС СВОЯ БОГ!

Да бъдеш родител е служение! То е гиганска отговорност спрямо децата! Защото Бог ще държи строго отговорен всеки родител, вярващ или невярващ, за всеки лош пример, който са дали на своите деца, за всяка изкривена представа за Бащата и Невястата, която чрез живота си са положили във тях! А всичко това е невъзможно да бъде изпълнено според Божията воля, ако родителите не са се научили да имат единството на кръвния брачен завет, не са положили живота си в жертва на брачния олтар, не са се отрекли от себе си, не само в Христовия завет, но и в брачния! Защото няма завет без умиране! Защото в момента на сключване на брачния завет влиза в сила отпреди взетото решение, че всеки умира за себе си и живее за другия. Затова в брака не може да има егоизъм, не може да има свади, и последното неразбирателство трябва да се изглади в годежния период. Няма основание за дразги. Ти вече не живееш за себе си, но за другия.

Мнозина и идея си нямат какво значи това! Те мислят за себе си и за своя (бъдещ или настоящ) брачен патрньор така: „Аз съм аз, а той/тя/ е той/тя/, и всеки си има своя собствен живот, собствена независима воля, собствени желания и планове, но някак си ще живеем заедно, защото се харесваме, допадаме и т. н.” Те често имат тайни един от друг, имат хиляди несподелени неща. В Христовия брак няма такова нещо! ЗАЩОТО ТИ СИ ТОТАЛНО ОТКРИТ, ПРОЗРАЧЕН И ОТКРОВЕН С ПАРТНЬОРА СИ! НЯМА ТАЙНИ, НЯМА ЛЪЖИ, НЯМА НЕСПОДЕЛЕНИ НЕЩА, ЗАЩОТО АКО И ДА СА БИЛИ ДВАМА, ПАК СЕГА ЧРЕЗ ЗАВЕТА НЕ СА ДВАМА НО ЕДИН ЧОВЕК! ИМА ТОТАЛНО ДОВЕРИЕ ЕДИН С ДРУГ, ДОВЕРИЕ ОСНОВАНО, НЕ ТОЛКОВА НА ЛИЧНО ОПОЗНАВАНЕ, НО НА БОЖИЕТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ДРУГИЯ! В БРАКА ТИ ВЕЧЕ НЕ СИ СЕБЕ СИ, НО ЗАЕДНО СТЕ ЕДИН НОВ ЧОВЕК – ЕДНА ПЛЪТ, ЕДИН УМ, ЕДНО СЪРЦЕ, ЕДНА ВОЛЯ, ЕДНО ВИДЕНИЕ, ЕДНА ЦЕЛ В ПЪЛНО СЪГЛАСИЕ С ЕДИНИЯ ЖИВ И ИСТИНЕН БОГ!

Глава 9

МОГЪЩИ В БОГ

„Защото очите на Господа тичат насам натам по цялата земя, за да показва Себе Си мощен по отношение на тия, чието сърце е предано на Него” (ІІ Лет. 16:9).

Няма по-голяма сила във Вселената от силата на единството и съгласието. Няма по-голямо изражение на тази сила от това, когато двама души се съгласят съвършено в съвършената воля на Бог. Бог създаде семейството като съвършен инструмент за постигане на Своите цели и намерения на земята. Нека си спомним, че много преди Бог да създаде Църквата, Той създаде семейството. То беше предопределено да напълни и подчини земята чрез оживотворяващата и господстваща Божия мощ (Бит. 1:28), която се освобождава чрез тяхното съгласие с Него.

Нека стане ясно, че аз не говоря за сила, а за МОЩ. Силата побеждава, но мощта помита! Силата се противопоставя, но мощта се налага! Силата устоява, но мощта пребъдва!

Днес Бог търси съдове, хора със съвършено предани на Него сърца, мъже и жени, които да свърже в съвършеното съгласие на брачния завет, за да изяви в тях и чрез тях Своята Небесна Мощ. Дошло е времето, когато ние ще видим не силата на Бог, но Неговата Мощ, тържествуваща в Исусовото Име по земята, разбиваща тежките духовни климати, спасяваща цели нации в един ден, въздаваща на нечестието по земята и приготвяща пътя за триумфалното завръщане на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ние сме призовани да платим цената за това.

Нас, а не други е избрал Бог да бъдем очевидци на Неговото пришествие. Семействата, които Той извиква и сътворява пророчески чрез тази книга и чрез ония, които прогласяват Божия призив за съвършено покорство, ще бъдат тези, които ще имат огромен дял в изливането на Божията слава в последното време. Вие и аз можем да бъдем част от това!

Разград, 1996 год.