Ето един хубав блог с поучения от Дейвид Уилкерсън на български

http://davidwilkersontodaybg.blogspot.com/

24/7 Worship

Как се пише есе?

I. Подготовка:

1. Избери подходяща тема.
2. Определи целта на есето.
3. Направи план - подреди информацията по степен на важност.
4. Събери необходимата информация

II. Структура

1.Увод - напишете няколко встъпителни думи, не е задължително да са пряко свързани с темата.

2.Изложение - разсъждавайте върху:
- разсъждавай върху причинно - следствени връзки между факти и явления
- направи съпоставка на факти и явления
- включи подходящи житейски, исторически и научни примери
- подбери цитати, пословици, поговорки, свързани с темата.

За да се засили убеждаващото въздействие на есето, се използват:
- реторични въпроси
- статистически данни

3.Заключение - напишете заключителното мнение.

III. Проверка на изпълнението

Проследете:
- дали тезата е формулирана правилно и точно.
- дали е избран подходящ композиционен вариант на есето.
- дали са налице връзки (смислови, логически и езикови) между микротекстовете в есето.
- дали са спазени нормите на съвременния български книжовен език.

;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;

През последните години есето стана един от широко разпространените жанрове в България. Все по-често започнахме да се срещаме с този тип писане – есето вече се появява в конкурси, кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. Общо взето днес преподавателите и младите хора постоянно се сблъскват с проблема “есе” (защото за повечето от нас то се оказва именно проблем!).

За по-голямата част от българските учители, ученици и студенти есето е просто “свободно писане”. Но дали наистина е точно така? Знаем ли всъщност как се пише есе?

Есето може да се срещне в многобройни разновидности под различни наименования – discoursive essay, discussion essay, explanatory essay, critical essay, persuasive essay, controversial essay, contrast and comparison essay , но всички тези видове биха могли да се сведат най-общо до два основни типа – ОПИСАТЕЛЕН тип есе (descriptive essay) и АРГУМЕНТАТИВЕН тип есе (argumentative essay).

Описателното есе може да бъде описание или разяснение на ситуация, проблем или процес. При него е нужно да се изброят и опишат важни аспекти от разглежданата тема. В повечето случаи не се изисква изразяването на лично мнение.

Аргументативното есе е по-често срещаният и по-използваният вид. В него трябва да изложи собствено мнение по проблема, което да се защити чрез прилагане на подкрепящи аргументи.

Не съществуват формули за писане, но есето има строго определени изисквания към структурата и съдържанието.

Когато трябва да напишат есе, повечето се оплакват, че не им стигат идеи („нямам за какво да пиша”) или че не могат да изкажат с думи това, което искат („зная какво искам да кажа, но не знам как да го кажа”). Всъщност е установено, че всеки има гледна точка по всеки въпрос, независимо от темата, но най-големи трудности се срещат при определяне точното съдържание и значение на проблема, при развиването на идеите си и свързването им една с друга.

Задължителната структура на есето включва увод, чиято основна цел е да привлече вниманието и да представи схематично, в най-общи линии тезата, предлагайки по-нататъшните насоки за развитие; изложение, в което се прилагат аргументите в подкрепа на тезата; и заключение, чиято задача е да резюмира фактите и доказателствата.

Уводът е задължителен и изключително важен елемент от есето. Тъй като есето е малък по обем текст, уводът не би трябвало да е повече от един абзац. Уводът, освен че създава изключително важното първо впечатление у четящия за есето като цяло, обикновено представя схематично, в най-общи линии темата и определя насоките за развитие в изложението.

За повечето пишещи уводът е най-трудната част от есето, поради ред психологически и чисто технически причини – как именно да започнем, откъде, с какво. Тук в подробен вид сме изложили съдържанието, което трябва да има като минимум уводът на всяко есе от аргументативен и описателен тип.

УВОД НА ОПИСАТЕЛНОТО ЕСЕ

Отговорите на следните четири въпроса ще осигурят необходимия материал за структуриране на увода на описателното есе:

1. Трябва ли да се дефинира някой термин или ключова дума от заглавието?
Първото изречение от всяко есе трябва да покаже как пишещия разбира темата. В заглавието “Предимствата и недостатъците на това да имаш домашен любимец”, на пръв поглед няма нито една дума за дефиниране. Всъщност, трябва да се обясни в едно изречение какво пишещият разбира под “домашен любимец”. Това е необходимо, тъй като всеки човек разбира по различен начин даденото понятие. За един домашни любимци може да са само котките, кучетата, рибките и всички други животни, които отглеждаме вкъщи за компания. За друг обаче домашни любимци може да са и кокошките в един селскостопански двор. И дори повече - в едно есе с това заглавие авторът беше написал, че “най-добрите домашни любимци са малките внучета за бабите си”.
В този смисъл дефиницията на думата от тълковния речник ще е от полза, но не винаги може да има приложение в есето; обикновено е необходимо да се изясни само определен аспект от дефинирания термин, а не цялото му речниково значение.

2. Защо е важна темата на есето?
Минимум едно изречение от увода трябва да е посветено на важността на темата. Понякога е много трудно да се каже защо дадената тема за есе е важна, но е неоспорим факт, че всички теми на есета са важни по един или друг начин.

3. В какви граници ще се разглежда проблемът?
На това място в увода трябва да се поясни точно коя област или кой аспект на проблема ще бъдат описвани, тъй като нито едно есе не може да засегне всички страни на даден проблем.

4. На колко части може да се раздели даденият проблем?
Да се разчлени проблемът означава да се посочи колко абзаца ще има в изложението на есето. С едно изречение в увода – например “Отглеждането на куче като домашен любимец има две основни предимства и два основни недостатъка”, ние свеждаме темата до четири главни аспекта и това респективно означава, че есето ще има общо четири абзаца – два, в които ще бъдат посочени предимствата, и два, в които ще се интерпретират недостатъците.

;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;

Как да напишем есе?

I. Въведение: Преди да започнем да пишем есе.
1. Определяне на темата : Изберете нещо, което добре познавате или за което лесно можете да си набавите информация. Нека темата да е от област, в която се чувствате сигурни.
1.1 Ръководещи фактори при избора на темата за есе:
- Времеви ограничения: съобразете темата с времевите изисквания
- Очакван обем: Средният обем е около 250-300 думи
- Разнообразие: Препоръчително е да избирате разнообразни теми от различни области
- Конкретен момент: Подберете тема според подходящото време, в което да го прочетете
- Цел: Тя е водеща в избора на тема
- Аудитория: Подберете темата така, че тя да е полезна и интересна за вашата аудитория. Помнете, че вашите читатели или слушатели са тези, кооито ще оценяват есето ви.
1.2 Откъде можем да почерпим хрумвания за конкретни теми:
- Вашият собствен опит: Мнения за места, които сте посещавали и хора които сте срещали.
- Актуални събития: Нещо важно, което се е случило наскоро
- Вечни въпроси и проблеми: Това са въпросите, които човечеството си е задавало от много време.
- Исторически събития и личности
- Места: Например такива, които сте посетили или за които сте чели
- Конкретни предмети
- Абстрактни идеи и понятия
- Представяне на процес от различни области на науките
- Професии
- Цитати
2. Избиране на предмет по темата: Изборът на предмет на есето става след проучване на темата. Предметът е конкретен елемент от темата, за който ще пишете.
2.1 Ако заглавието на есето ви е дадено предварително, трябва да откриете основният предмет и главната идея в заглавието.
2.2 Ако сами избирате за какво да напишете есе, трябва да конкретизирате темата като определелите предмета.
3. Да си представим своите читатели и слушатели – Аудиторията трябва да ви ръководи не само при избора на тема, но и да повлияе върху начина на представянето й – подбор на думи, на примери, стил на изразяване, изразни средства и т.н.
- Ако знаете, че конкретна аудитория няма да бъде заинтересувана от определена тема, просто изберете друга тема.
- Стремете се да се насочвате към теми, които са важни не само за вас, а и за другите – теми с универсален човешки характер.
- Помислете доколко е запозната вашата аудитория с темата, която ще представяте.
- Спрямо аудиторията трябва да изберете и стила на вашето есе.
- Изберете думи, които да придадат на вашата тема подходящо настроение.
- Отнасяйте се с уважение към вашата аудитория.
4. Определяне целта на есето – Тя представлява предварителното намерение спрямо аудиторията, което се реализира във вашето есе. Целта на есето ви може да :
- информира
- убеждава
- забавлява
- внушава/вдъхновява
5. Планиране на есето – Това е процес на проучване на избрания предмет и откриване на нещата, които имате да кажете за него. По своята същност това е творчески процес на задаване на въпроси, търсене на същността, причините и следствията от нещата, преглед на знанията ви по проблема и обмисляне какво и от къде още можете да научите.
II. Писане на самото есе: Структура.
 Началото, или въвеждащият параграф, обикновено започва с въвеждащо изречение, чиято цел е да привлече вниманието на читателите ви. То би могло да съдържа и информация за темата, част от която е предметът на есето. След това можете да започнете направо с тезата. Тезисното твърдение е най-важната част на въведението. То представя вашите основни идеи по отношение на предмета на есето.
 Средната част, или изложението, е съставена от няколко параграфа. Всеки от тях е посветен на отделна идея от тезата. Тези отделни идеи ще наричаме подтези. Най-често в началото на параграфа стои подтезисно изречение, но е възможно да го разположите в средата или края му.
 Краят на есето, или заключителният параграф, затвърждава вашата теза. В заключението можете да направите резюме на вече казаното, да отправите препоръка или въпрос или да прогнозирате. Бихте могли да завършите и с цитат.
1. Въвеждащ параграф и съчиняване на въвеждащо изречение : Тези два компонента създават първото впечатление на аудиторията за вас и вашата тема. Има два най-обичайни начина за започване на есе:
 Започване с дефиниция : Тя най-често се отнася до предмета на есето ви и може да я вземете от справочна литература.
 Започване направо с теза. Например :
- Описване на сцената на действие
- Цитат
- Анекдот
- Случка
- Статистически данни или факт
- Изненадваща информация, която да привлече вниманието и да събуди любопитство
- Въпрос
- Посочване на темата, част от която е предметът на есето
- Причините, които са ви насочили към есето
2. Формулиране на теза : Тя е основното твърдение във вашето есе. Представя гледната точка на пишещия за конкретен предмет. За да напишете теза, просто трябва да свържете в едно изречение предмета на есето си с главните идеи по отношение на него, до които сте достигнали при планирането. Добре формулираната теза трябва да отговаря на три изисквания:
- Ясно да дефинира предмета на есето ви
- Да постави конкретни граници на разглеждане на премета. Това се осъществява чрез привеждането на основните идеи.
- Да означи реда на изложение. (Редът, по който ще разположите основните си идеи в тезата, е знак за читателите ви, в каква последователност ще се появят те в изложението.)
3. Параграфи на изложението и писане на подтезисно изречение :
- Отделните параграфи на изложението се създават с цел да докажат и развият тезата
- Всяка една от подтезите трябва да се превърне в подтезисно изречение на отделен параграф
- Най-естествено е да поставите подтезисното си изречение в началото на параграфа
- Може да бъде поставено и в средата или в края на параграфа, например когато:
а) Преценявате, че предметът ви изисква по-подробно предствяне, обяснение или дефиниране
б) Искате да изясните важността на идеята си и след това да я свържете с конкретния предмет
в) Струва ви се по-ефектно да изпреварите подтезата си с въпрос, цитат, статистически данни, анекдот или случка, които ще въведат подтезисното изречение по впечатляващ начин
г) Искате читателите ви да се запознаят първо с доказателствата, за да останат с впечатлението, че сами са достигнали до подтезисното твърдение
4. Писане на аргументи : След излагането на целта следват изречения, които съдържат аргументи. Като подкрепящи подтезата доказателства можете да използвате в зависимост от случая:
 Разсъждения (сравнение, аналогия, контраст, обобщаване, дефиниране, класифициране, анализ, синтез, абстрахиране)
 Разказване или преразказване (на анекдот, пример, хипотеза, случка)
 Описания
 Позоваване (на статистически данни, на авторитети, изреждане на примери)
 Представяне на противоположни мнения
5. Съчиняване на заключителен параграф: Със заключението вие се разделяте с аудиторията си. То има целта накратко да резюмира наий-важното, написано в есето ви и да поднесе на читателите ви нещо, което да запомнят и върху което да помислят. Заключението ви може да бъде под различна форма :
 Правене на предвиждане/допускане
 Въпрос
 Препоръки как може да се разреши проблемът, изложен в есето
 Цитат (може да се отнася към предмета ви или да подкрепя вашето становище за него
 Случка, свързана с предмета или подкрепяща позицията ви
 Анекдот, който да развесели читателите ви
 Думи, които карат читателите ви да се замислят също по проблема, или им посочват пътища, как биха могли да помогнат за разрешаването му.
 Опит за приобщаване на аудиторията чрез личния й опит
 Изненадваща информация
III. Общи техники при изграждане на есето.
А) Свързване на параграфите на изложението (сходство, добавяне; контраст; алтернатива; причина или следствие; логическа последователност; ново/повторно формулиране; връзки във времето; връзки в пространството)
Когато планирате и пишете есето си, първо обмислете добре реда, в който да разположите идеите си. След това подберете подходящите свързващи думи и изрази за обозначаването му. Това ще помогне на читателя лесно да проследи хода на мисълта ви.
Б) Разсъждението, описанието и повествованието в есето:
- Използване на повествование – когато разказвате или преразказвате, използвате повествование. В есето си можете да го включите във въведението или в заключението, ако изберете да разкажете случка, анекдот или да развиете своята хипотеза.
- Използване на описание - може да обогатите разказа си с него, за да добие читателят представа за нечий външен вид или за обстановката.
- Използване на разсъждения – основно при задача да представите позицията си за предмета на есето ви. Може да изразявате свое мнение, оценка, впечатление или да доказвате чрез разсъждения правотата си.

Дебат по темата - "Христянски поп-фолк"

Slavianka Stambolova ха! аз попадам тук-там на такива песньовки и все се изкушавам да напиша горния коментар, но се въздържам все пак накрая!
преди 21 часа · Харесва ми

Stefan Dimitrov Не е християнски поп-фолк а християнска ромска музика. Мисля, че ромите имат право на музика, която им е близка по звучение.
преди 21 часа · Харесва ми · 1 човек

Sunay Madzhurov Стефан, ако смяташ че ромската музика е поп-фолк, имаш грешка! Автентичната ромска музика е с много по-различно звучене! Поп-фолка е смесица от стилове, които стилове даже не са и балкански, както се опитват да обяснят други хора. Чалгата кореспондира повече с ориенталската мюсюлманска култура отколкото с ромската музика.
преди 21 часа · Не харесвам · 7 души


Владимир Узунов На дали може всяко изкуство във всичките му аспекти да доставя удоволствие и радост на нашия Отец. Врага е успял да изврати изкуствата и да излъже толкова много християни, щом отпред има думата "християнски" значи може. Бог се удоволства от сърца чисти и святи, ако на някои му помага да се очиства чрез поп-фолк жив и здрав доста се съмнявам обаче, че е възможно. Произхода на поп-фолка е от култури и общества далеч от морала на библията, християнския му варянт е ремонтирана, реконструирана версия с тъмен корен. Извора на креативноста не е чист.
преди 21 часа · Харесва ми · 3 души

Ivo Koychev Музиката на един етнос е важен фактор на самоопределяне, така както езика, религията и обичаите. Интересно ми, коя ли е автентичната ромска музика ...? :)!!!!!!!!!!
преди 19 часа · Харесва ми · 1 човек

Didi Ilareva Моля се от години и от сърце за всички сестри и братя роми, понеже знам колко много Бог ги обича; понеже съм толкова благословена от истинското приятелството с тях; понеже съм толкова благословена от уникалния и нестандартен начин, по който Бог ги използва в хваление, слово и служение; понеже съм толкова благословена от хвалението и поклонението, което извира от сърцата им; понеже виждам 4е искрено служат на Бога и търсят Бога, отиват и достигат с евангелието до места, където други братя и сестри не биха стигнали! Моля се да паднат преградите и разделенията между тях, включително и за това кой в какъв стил на хваление, поклонение и благодарение към Бога се покланя и служи! Бог да ви благославя преизобилно, закриля и излива всеки ден от безкрайните си милости и благости! Обичам ви! Благословена 2011 година!
преди 12 часа · Не харесвам · 3 души

Aneta Asenova Пр. Илия казва, че автентичната ромска музика е романса.
преди 11 часа · Харесва ми · 2 души

Ani Nedkova Нееееееееее, без християнски поп-фолк, моля :)))
преди 11 часа · Харесва ми

Petar Peev С риск да си навлеча неприятности:) ,а защо не.
преди 10 часа · Харесва ми · 5 души

Stefan Dimitrov Не съм твърдял, че ромската музика е поп-фолк. В същото време мисля, че под понятието "поп-фолк" се поставят много хубави ромски песни, просто защото има хора, които не разбират този стил музика. А и кой определя, всъщност, кой стил музика е по-духовен и кой не е?! Аз не харесвам поп-фолка и културата, свързана с тази музика. Харесвам, обаче, много от ромските християнски песни, които нямат нищо общо с поп-фолка.
преди 10 часа · Харесва ми · 5 души

Дора Иванова ima pesni v takyv stil ne mojem da go otre4em! ZA hristiqnskata myzika moje da se govori mnogo! Sama po sebe si myzikata nosi poslanie zatova e vajno ot koi dyh e vdyhnovena !
преди 10 часа · Харесва ми · 1 човек

Petar Peev всъщност какво е христянска музика?
преди 10 часа · Харесва ми · 2 души

Дора Иванова Samoto ime hristiqnska ozna4ava 4e tq e razli4na ot muzikata koqto slu6ame v sveta pokrai nas! Tq nosi Dyha na Gospoda i dokosva syrceto! Tq nosi prisystvieto i slavata na Boga! Ponqkoga edna pesen koqto nosi poslanie moje da izvyr6i mnogo pove4e rabota v jivota ti ot kolkoto edna cqla propoved, ne 4e ne e vajno da slu6a6 , no li4no na men Bog mi e govoril v mnogo trudni momenti s pesni !
преди 9 часа · Харесва ми · 1 човек

Petko I. Petkov Стефан,аз познавам този стил на музика!Не можем да кажем, че под понятието-поп-фолк" се поставят много хубави ромски пени.Понеже поп-фолка, който е роден в църквата,в самият му ген,корена му е от ПОП-ФОЛКА в България,които е най-слушан.Аз, ...
Вижте повече
преди 9 часа · Не харесвам · 3 души

Petko I. Petkov Е,Ани за съжеление има "християнски поп-фолк" просто,като стил!!!
преди 9 часа · Харесва ми · 1 човек

Aneta Asenova Словото казва да "пеем нова песен", което на мен специално ми говори за небесен стил и със сигурност вярвам че това не е чалгата. Време е да му се поклоним с дух и истина без копиране и пействане!!!!!
преди 8 часа · Не харесвам · 5 души

Petko I. Petkov Така е...
преди 7 часа · Харесва ми

Stefan Dimitrov А какво да кажем за християнския рок?! Или християнския хип-хоп? Мисля, че каквито и стилове да изброя, ще срещнем техния еквивалент във светската музика, а същевременно виждаме и техния християнски еквивалент. И за да не съм погрешно разбран - аз съм абсолютно против вземането на светска мелодия и поставянето на християнски текст - без значение за какъв стил музика става въпрос.
преди 7 часа · Не харесвам · 6 души

Sunay Madzhurov Стефан, дай ни един пример за ромска християнсака музика, защото коментарите могат да продължат до безкрай, особено за хората с повече свободно време. А иначе, що се отнася за хип-хопа и рока, поинтересувай се малко от произхода на различните стилове, а лично настоящите "християнски" поп-фолк демонстрации, ме карат да си помисля за съседната кръчма от колкото за църква. Моля те, дай някакъв линк, ако можеш, че да те разбираме, защото очевидно не можем!
преди 7 часа · Харесва ми · 1 човек

Margarita Chernikova А каква точно музика да слушат християните,аз не знам,кажете ми,според вас,защото това е както, ако отидеш на лекър и тои ти каже,ако си нещо болен,това и това няма да ядеш и ти забранява всичко почти,а не ти казва какво всъщност МОЖЕ да ядеш.Ако не се взима светка мелодия и да се постави християнски текст,то от къде изобщо ще се вземе някаква мелодия,защото няма нищо ново под слънцето.Връщам се на първоначалната си идея за доктора...ако човека е здрав каквото и да яде няма да му навреди,ако християнина е здрав,каквото и да му мине през ушите даже метъл няма да прилепи сатанински "вирус":))))
преди 7 часа · Харесва ми

Margarita Chernikova Но ако се касае за хваление
в църквите оооооооооооооооо
темата е друга и мн обширна
преди 7 часа · Харесва ми

Valentina Evtimova Всичко е чисто за чистия. Хайде стига с елитаризми и кликозни произведения/от" клика" /. Сунай може пък да е време да правим църкви по кръчмите, а, че тези с пейките на народно събрание приличат ама отпреди 25 години.....
И на мен са ми странни тези дето слушат Мечо, но заради тях слушам и аз.Те пък не се впечатляват от мойте стилове на хвала.Екстремум примерно, че и по хард.
преди 7 часа · Харесва ми · 6 души

Ivo Koychev Помислете за "хвалителя" Луцифер ..., или хваление тип Анти...! Хвалиш без дух и съдържание!

Музиката според мен, трябва да бъде израз на цялостната култура на даден етност. Ромската като такава, в повечето случаи е асимилирана от културите на онези държави в които те живеят, например:
Ромите в Испания, създадоха Фламенгото, но то изразява изцяло Испанския бит и култура.
Ромите в Русия - Романсите, техния стил изразява Руския бит и култура, като разбира се има ясен ромски отпечатък.
Ромите в бивша Югославия, тяхната музика изразява изцяло, Сръбския стил, култура и бит, който също разбира се има има огромни Гръцко-Турски и Мюсюлмански ритми!
Ромите в Словакия, Словения, Чехия - имат много общо с Романсите но в танците с Испанското Фламенго и Ирландските танци.
Ромите в Унгария и Австрия, при тях преобладава, повечето класиката на Виенските валси. Дори и да е на кръчмарско ниво те свирят Ромски валси в духа на Виенските.
Ромската музика, в много положения е свързана и с Еврейската музика и нейната диаспора!
Ирландските роми, музиката им е асимилирана от келтската музика

За това казвам, че Музиката е тясно свързана с културата на дадения етност. Ромите нямат своя автентична култура, и за това музиката, която творят е повлияна от другите национални култури в нациите които живеят.

Ромската музика в БГ е поп-фолк той изразява Гръцката, Сръбската и Турската музика. Впрочем в БГ, на ромите най-близко до техния манталитет, култура и бит е поп-фолка.

И понеже говорим за музика и култура, в БГ има около 800 000 роми от тях около 300 000 души са асимилирани в език, култура и обичаи от Турската култура, за това за каква автентична ромска музика ми говорите ...?

И все пак, ако ще говорим за автентична Ромска музика, трябва да проследем нейните корени от северна Индия, което антропологически е невъзможно, освен ако не го свържем директно с настоящата Индийска музика!

Ако питате мен, трябва ли да има ромско хваление в Църквата, ще отговоря по този начин: Ако е попфолк-тип Яшарка и Методи твърдо не! Причините за това не са само духовното състояние на минорните-ритмите но неща които не искам да споделям тук ...! Но ако говорим за хвалението на п-р Илия Панов, това е съвсем друга категория, това е тежка категория, всяко нормално Българско служение би мечтало да има такова ромско хваление в своите църкви!

Темата която сте захванали е много дълбока и ако започне дебат ... казвам го още сега няма да се захвана да отговарям, защото нямам време да пиша...:))))!!!!!!!!!!

Бъдете благословени!
преди 4 часа · Харесва ми · 1 човек

Valentina Evtimova Абсолютно съм съгласна с горното над мен твърдение. Емануел Кюре просто незнаеше, че ние сме великите имитатори като етнос, българите имам предвид когато много внимателно ни подсказа, че хвалата ни е измислено светско или чуждо подобие.

Това, което правят Илия Панов, служението на апостол Койчев само трябва да ни засрами.
преди 4 часа · Харесва ми

Ivo Koychev Към Стефан Димитров:
Стефан, аз разбирам това което казваш, но аз правя разлика от "християнски" изпълнители, които пеят и попадат в графата Госпъл мюзик, независимо дали е рок, поп, хип-хоп или поп фолк.

Музиката и Песните в Църквата не попадат в тази графа на Гопъл мюзик, те трябва да са в графата Пророческа музика, музика чрез която Бог пее през нас и изразява своята цел, намерение и сезон! Ето защо ритъмът, хармонията, думите трябва да бъдат от креатиността на Духа, а не от ритъма и хармонията на това, което ни обгражда в нашето ежедневие!

Аз вярвам, че едно от най-святите и истински неща които Бог ни е дал освен Словото е Музиката. Така както Словото в много църкви, няма субстанция, така и Музиката в много църкви няма субстанция! Силата е в ОСВЕЩЕНИЕТО - ОТДЕЛЯНЕТО! Дано хванете моята мисъл за това, защото наблягам върху КРЕАТИВНОСТТА!
преди 4 часа · Не харесвам · 3 души

Alisa Peeva Аз разделям музиката, без значение дали е "светска" или "християнска" на 3 раздела:песни с които се покланяме и хвалим Бога; такива с които воюваме в духовното пространство и музика чрез която донасяме послания, които се предполага да променят животи. Разбира се че трябва да е помазана и да е от Духа на Бога, но Кажете ми Бог само чрез вярващите ли говори? Ами музиката която Исус слушаше не прилича ли на днешният попфолк? Аз лично не понасям чалгата и диското, но още повече мразя уграниченията, а мисля че Бог е по широко скроен от нас.
преди 2 часа · Харесва ми · 1 човек

Rumen Ivov Аз отказвам да слушам християнски вариант на песните на АЗИС, Софи Маринова, а и отказвам да слушам варианти на песни на "великия" Слави Трифонов и новият му хит
"По ръба"... Отказвам също така да слушам изкифинчени варианти на Шабан Шаолич в църквите...! Крайно време е да се отървем от кючеците и гюбеците...! Но иначе християнският вариант на ТИТАНИК е ЖЕСТОК... УАУ смайващ хит е сред църквите...!
Аз мечтая да излезем от душевността на тези хваления и да влезем в една друга сфера на поклонение...!
ПОСЛЕДНО!
Колко хора след като са излязли от църква с такъв тип хваление са останали благословени и Бог им е говорил..!
Едва ли Бог ще ви говори с мелодията на АЗИС, СОФИ, БОНИ,
КОНДЬО...!
И НАИСТИНА ПОСЛЕДНО - искам да знаете
МРАЗЯ ЧАЛГАТА В ЦЪРКВИТЕ...!
преди 2 часа · Харесва ми · 1 човек

Steliana Dimitrova Steliana Dimitrova
PRIZVANI SME DA SE POKLANIAME I DA UGAJDAME NA BOGA, NE NA 4OVECI I SOBSTVENITE IM AVTORITETI. ISTINSKITE POKLONNICI SE POKLANIAT S DUH(4REZ BOJIA DUH) I ISTINA(TAZI OT SARCATA IM ,KADETO SA IZVORITE IM NA JIVOT,SAS VSIAKO RE6ENIE,DUMA,POS...TAPKA I IZBOR,KOITO PRAVIAT VSEKI MIG OT JIVOTA SI,DALI SE POKLANIAT NA SEBE SI,NA HORATA ILI NA BOGA),PO VSIAKO VREME I NA VSIAKO MIASTO.TAKIVA POKLONNICI ISKA BOG istinski NE PROSTO S PRSEN,A S JIVOTITE SI. NEKA SE STREMIM DA SME OT ISTINSKITE.NE PROSTO OT PEE6TITE A OT JIVEE6TITE ZA NEGO,ZA SLSVATA MUUUUUUUUUUUUUUUU!!!
преди 2 часа · Харесва ми

Valentina Evtimova Румен, затуий всички хора на изкуството са вън от църквите заради отношение като твоето и отказ да ги слушаме . Много ми харесват изкикефенчени неща!!! Относно хвалението в събрание-да, ако то не е пророческо, тогава няма шанс за живот в събранието и камъните си остават купчина мъртви камъни за разпръсване.Относно християнските неща горещо се моля и ходатайствам на някои от приближаващите ми празници да получа "Християнски цветя". Кой разбрал, разбрал.
преди 2 часа · Харесва ми

Petar Peev Все пак трябва да разделим хвалението в църквите от музиката извън ,но пророческото хваление не е стил ....а дух. Сигурен съм ,че музиката в една църква трябва да показва нейната идентичност и спецификата на времето.Аз се радвам за този дебат ,защото истинските неща се раждат в противоречие.Да Румен ти не искаш това което казваш и това е ок,а аз не искам повече хваление тип хил сонг в бг църквите защото това ги скапва не помалко.Ще завърша с един стих който перефразирам:Защото хората на този свят са по умни ,хитри от нас.И нека не абсолютизираме нещата спрямо нашите понякога плитки размишления./Не искам да обидя никой/
преди около час · Харесва ми

Sunay Madzhurov Страхотен дебат и много ми беше интересно и поучително даже на моменти, докато четях коментарите. Преди около 20 мин. се върнах от моите прословути курсове, и докато си карам инструкторът реши да махне стресът в мен като пусна музика... :)))) Предположете какво слуша... Да! Абсолютно сте прави, слушаше поп-фолк :) Направи ми впечатление едно нещо... Колко от вас си задавате въпроса за посланието на една песен?! Тук не говоря за текста, а за крайният резултат - как това влияе на живота! Тези, които сте слушали "християнски поп-фолк" :), но не знаете езика, твърде възможно е да се подвеждате, защото чувствате ви може да изригнат заради музиката, но дали щеше да е така, ако знаехте езика?!? 99% от турската музика възпява раздялата и отчаянието - погледнете им състоянието! 99% от българският поп-фолк възпява материализма и свободният секс - погледнете ни състоянието! Приятели, аз не съм против стила, а против резултатът, който този стил като цяло носи в живота на хората! Когато една песен излезе на пазара или в ефира, тя започва да се пее от цялата нация, а понякога и от няколко и моментално песента определя стила и живота на хората, защото каквото говорим, това започваме и да вярваме не след дълго! И тъй като става въпрос за Мечо, Методи и Яшарка, нека да ви кажа какво в по-голямата си част се възпява в тези песни:

"Боже помогни ми, аз съм без сила" - погледнете състоянието на ромската протестантска общност в България. До голяма степен музиката която възпяват всяка неделя е повлияло в техният начин на мислене; тоест ние нямаме сила, не можем да направин нищо и т.н

"Аз съм беден и сам в този свят" - такива модели на поведение са определящи твоята вяра. Християнството е вяра на победа, не на поражение. Буквално много небиблейски доктрини се прокарват, чрез песните, особено при ромският етнос, който обича да пее. Дяволът е оставил необразовани много ромски лидери, и ако не може да прекара теологията на поражение, чрез проповеди, то чрез песни го прави.

И така, аз съм против поп-фолка, защото той определено няма послание на победа! А, ако ме попитате дали съм против поп-фолка като стил, ще кажа: Посланието и духа правят музиката, а това определено не е посланието на християните. Мисля че, ако разискваме за музика, трябва да не го разглеждаме извън контекста на духа в тази музика!

Но... имам приятели, които слушат такава музика, е какво правя тогава? Продължавам да ги обичам!