1. Избери подходяща тема.
2. Определи целта на есето.
3. Направи план - подреди информацията по степен на важност.
4. Събери необходимата информация
II. Структура
1.Увод - напишете няколко встъпителни думи, не е задължително да са пряко свързани с темата.
2.Изложение - разсъждавайте върху:
- разсъждавай върху причинно - следствени връзки между факти и явления
- направи съпоставка на факти и явления
- включи подходящи житейски, исторически и научни примери
- подбери цитати, пословици, поговорки, свързани с темата.
За да се засили убеждаващото въздействие на есето, се използват:
- реторични въпроси
- статистически данни
3.Заключение - напишете заключителното мнение.
III. Проверка на изпълнението
Проследете:
- дали тезата е формулирана правилно и точно.
- дали е избран подходящ композиционен вариант на есето.
- дали са налице връзки (смислови, логически и езикови) между микротекстовете в есето.
- дали са спазени нормите на съвременния български книжовен език.
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
През последните години есето стана един от широко разпространените жанрове в България. Все по-често започнахме да се срещаме с този тип писане – есето вече се появява в конкурси, кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. Общо взето днес преподавателите и младите хора постоянно се сблъскват с проблема “есе” (защото за повечето от нас то се оказва именно проблем!).
За по-голямата част от българските учители, ученици и студенти есето е просто “свободно писане”. Но дали наистина е точно така? Знаем ли всъщност как се пише есе?
Есето може да се срещне в многобройни разновидности под различни наименования – discoursive essay, discussion essay, explanatory essay, critical essay, persuasive essay, controversial essay, contrast and comparison essay , но всички тези видове биха могли да се сведат най-общо до два основни типа – ОПИСАТЕЛЕН тип есе (descriptive essay) и АРГУМЕНТАТИВЕН тип есе (argumentative essay).
Описателното есе може да бъде описание или разяснение на ситуация, проблем или процес. При него е нужно да се изброят и опишат важни аспекти от разглежданата тема. В повечето случаи не се изисква изразяването на лично мнение.
Аргументативното есе е по-често срещаният и по-използваният вид. В него трябва да изложи собствено мнение по проблема, което да се защити чрез прилагане на подкрепящи аргументи.
Не съществуват формули за писане, но есето има строго определени изисквания към структурата и съдържанието.
Когато трябва да напишат есе, повечето се оплакват, че не им стигат идеи („нямам за какво да пиша”) или че не могат да изкажат с думи това, което искат („зная какво искам да кажа, но не знам как да го кажа”). Всъщност е установено, че всеки има гледна точка по всеки въпрос, независимо от темата, но най-големи трудности се срещат при определяне точното съдържание и значение на проблема, при развиването на идеите си и свързването им една с друга.
Задължителната структура на есето включва увод, чиято основна цел е да привлече вниманието и да представи схематично, в най-общи линии тезата, предлагайки по-нататъшните насоки за развитие; изложение, в което се прилагат аргументите в подкрепа на тезата; и заключение, чиято задача е да резюмира фактите и доказателствата.
Уводът е задължителен и изключително важен елемент от есето. Тъй като есето е малък по обем текст, уводът не би трябвало да е повече от един абзац. Уводът, освен че създава изключително важното първо впечатление у четящия за есето като цяло, обикновено представя схематично, в най-общи линии темата и определя насоките за развитие в изложението.
За повечето пишещи уводът е най-трудната част от есето, поради ред психологически и чисто технически причини – как именно да започнем, откъде, с какво. Тук в подробен вид сме изложили съдържанието, което трябва да има като минимум уводът на всяко есе от аргументативен и описателен тип.
УВОД НА ОПИСАТЕЛНОТО ЕСЕ
Отговорите на следните четири въпроса ще осигурят необходимия материал за структуриране на увода на описателното есе:
1. Трябва ли да се дефинира някой термин или ключова дума от заглавието?
Първото изречение от всяко есе трябва да покаже как пишещия разбира темата. В заглавието “Предимствата и недостатъците на това да имаш домашен любимец”, на пръв поглед няма нито една дума за дефиниране. Всъщност, трябва да се обясни в едно изречение какво пишещият разбира под “домашен любимец”. Това е необходимо, тъй като всеки човек разбира по различен начин даденото понятие. За един домашни любимци може да са само котките, кучетата, рибките и всички други животни, които отглеждаме вкъщи за компания. За друг обаче домашни любимци може да са и кокошките в един селскостопански двор. И дори повече - в едно есе с това заглавие авторът беше написал, че “най-добрите домашни любимци са малките внучета за бабите си”.
В този смисъл дефиницията на думата от тълковния речник ще е от полза, но не винаги може да има приложение в есето; обикновено е необходимо да се изясни само определен аспект от дефинирания термин, а не цялото му речниково значение.
2. Защо е важна темата на есето?
Минимум едно изречение от увода трябва да е посветено на важността на темата. Понякога е много трудно да се каже защо дадената тема за есе е важна, но е неоспорим факт, че всички теми на есета са важни по един или друг начин.
На това място в увода трябва да се поясни точно коя област или кой аспект на проблема ще бъдат описвани, тъй като нито едно есе не може да засегне всички страни на даден проблем.
4. На колко части може да се раздели даденият проблем?
Да се разчлени проблемът означава да се посочи колко абзаца ще има в изложението на есето. С едно изречение в увода – например “Отглеждането на куче като домашен любимец има две основни предимства и два основни недостатъка”, ние свеждаме темата до четири главни аспекта и това респективно означава, че есето ще има общо четири абзаца – два, в които ще бъдат посочени предимствата, и два, в които ще се интерпретират недостатъците.
;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;;
Как да напишем есе?
I. Въведение: Преди да започнем да пишем есе.
1. Определяне на темата : Изберете нещо, което добре познавате или за което лесно можете да си набавите информация. Нека темата да е от област, в която се чувствате сигурни.
1.1 Ръководещи фактори при избора на темата за есе:
- Времеви ограничения: съобразете темата с времевите изисквания
- Очакван обем: Средният обем е около 250-300 думи
- Разнообразие: Препоръчително е да избирате разнообразни теми от различни области
- Конкретен момент: Подберете тема според подходящото време, в което да го прочетете
- Цел: Тя е водеща в избора на тема
- Аудитория: Подберете темата така, че тя да е полезна и интересна за вашата аудитория. Помнете, че вашите читатели или слушатели са тези, кооито ще оценяват есето ви.
1.2 Откъде можем да почерпим хрумвания за конкретни теми:
- Вашият собствен опит: Мнения за места, които сте посещавали и хора които сте срещали.
- Актуални събития: Нещо важно, което се е случило наскоро
- Вечни въпроси и проблеми: Това са въпросите, които човечеството си е задавало от много време.
- Исторически събития и личности
- Места: Например такива, които сте посетили или за които сте чели
- Конкретни предмети
- Абстрактни идеи и понятия
- Представяне на процес от различни области на науките
- Професии
- Цитати
2. Избиране на предмет по темата: Изборът на предмет на есето става след проучване на темата. Предметът е конкретен елемент от темата, за който ще пишете.
2.1 Ако заглавието на есето ви е дадено предварително, трябва да откриете основният предмет и главната идея в заглавието.
2.2 Ако сами избирате за какво да напишете есе, трябва да конкретизирате темата като определелите предмета.
3. Да си представим своите читатели и слушатели – Аудиторията трябва да ви ръководи не само при избора на тема, но и да повлияе върху начина на представянето й – подбор на думи, на примери, стил на изразяване, изразни средства и т.н.
- Ако знаете, че конкретна аудитория няма да бъде заинтересувана от определена тема, просто изберете друга тема.
- Стремете се да се насочвате към теми, които са важни не само за вас, а и за другите – теми с универсален човешки характер.
- Помислете доколко е запозната вашата аудитория с темата, която ще представяте.
- Спрямо аудиторията трябва да изберете и стила на вашето есе.
- Изберете думи, които да придадат на вашата тема подходящо настроение.
- Отнасяйте се с уважение към вашата аудитория.
4. Определяне целта на есето – Тя представлява предварителното намерение спрямо аудиторията, което се реализира във вашето есе. Целта на есето ви може да :
- информира
- убеждава
- забавлява
- внушава/вдъхновява
5. Планиране на есето – Това е процес на проучване на избрания предмет и откриване на нещата, които имате да кажете за него. По своята същност това е творчески процес на задаване на въпроси, търсене на същността, причините и следствията от нещата, преглед на знанията ви по проблема и обмисляне какво и от къде още можете да научите.
II. Писане на самото есе: Структура.
Началото, или въвеждащият параграф, обикновено започва с въвеждащо изречение, чиято цел е да привлече вниманието на читателите ви. То би могло да съдържа и информация за темата, част от която е предметът на есето. След това можете да започнете направо с тезата. Тезисното твърдение е най-важната част на въведението. То представя вашите основни идеи по отношение на предмета на есето.
Средната част, или изложението, е съставена от няколко параграфа. Всеки от тях е посветен на отделна идея от тезата. Тези отделни идеи ще наричаме подтези. Най-често в началото на параграфа стои подтезисно изречение, но е възможно да го разположите в средата или края му.
Краят на есето, или заключителният параграф, затвърждава вашата теза. В заключението можете да направите резюме на вече казаното, да отправите препоръка или въпрос или да прогнозирате. Бихте могли да завършите и с цитат.
1. Въвеждащ параграф и съчиняване на въвеждащо изречение : Тези два компонента създават първото впечатление на аудиторията за вас и вашата тема. Има два най-обичайни начина за започване на есе:
Започване с дефиниция : Тя най-често се отнася до предмета на есето ви и може да я вземете от справочна литература.
Започване направо с теза. Например :
- Описване на сцената на действие
- Цитат
- Анекдот
- Случка
- Статистически данни или факт
- Изненадваща информация, която да привлече вниманието и да събуди любопитство
- Въпрос
- Посочване на темата, част от която е предметът на есето
- Причините, които са ви насочили към есето
2. Формулиране на теза : Тя е основното твърдение във вашето есе. Представя гледната точка на пишещия за конкретен предмет. За да напишете теза, просто трябва да свържете в едно изречение предмета на есето си с главните идеи по отношение на него, до които сте достигнали при планирането. Добре формулираната теза трябва да отговаря на три изисквания:
- Ясно да дефинира предмета на есето ви
- Да постави конкретни граници на разглеждане на премета. Това се осъществява чрез привеждането на основните идеи.
- Да означи реда на изложение. (Редът, по който ще разположите основните си идеи в тезата, е знак за читателите ви, в каква последователност ще се появят те в изложението.)
3. Параграфи на изложението и писане на подтезисно изречение :
- Отделните параграфи на изложението се създават с цел да докажат и развият тезата
- Всяка една от подтезите трябва да се превърне в подтезисно изречение на отделен параграф
- Най-естествено е да поставите подтезисното си изречение в началото на параграфа
- Може да бъде поставено и в средата или в края на параграфа, например когато:
а) Преценявате, че предметът ви изисква по-подробно предствяне, обяснение или дефиниране
б) Искате да изясните важността на идеята си и след това да я свържете с конкретния предмет
в) Струва ви се по-ефектно да изпреварите подтезата си с въпрос, цитат, статистически данни, анекдот или случка, които ще въведат подтезисното изречение по впечатляващ начин
г) Искате читателите ви да се запознаят първо с доказателствата, за да останат с впечатлението, че сами са достигнали до подтезисното твърдение
4. Писане на аргументи : След излагането на целта следват изречения, които съдържат аргументи. Като подкрепящи подтезата доказателства можете да използвате в зависимост от случая:
Разсъждения (сравнение, аналогия, контраст, обобщаване, дефиниране, класифициране, анализ, синтез, абстрахиране)
Разказване или преразказване (на анекдот, пример, хипотеза, случка)
Описания
Позоваване (на статистически данни, на авторитети, изреждане на примери)
Представяне на противоположни мнения
5. Съчиняване на заключителен параграф: Със заключението вие се разделяте с аудиторията си. То има целта накратко да резюмира наий-важното, написано в есето ви и да поднесе на читателите ви нещо, което да запомнят и върху което да помислят. Заключението ви може да бъде под различна форма :
Правене на предвиждане/допускане
Въпрос
Препоръки как може да се разреши проблемът, изложен в есето
Цитат (може да се отнася към предмета ви или да подкрепя вашето становище за него
Случка, свързана с предмета или подкрепяща позицията ви
Анекдот, който да развесели читателите ви
Думи, които карат читателите ви да се замислят също по проблема, или им посочват пътища, как биха могли да помогнат за разрешаването му.
Опит за приобщаване на аудиторията чрез личния й опит
Изненадваща информация
III. Общи техники при изграждане на есето.
А) Свързване на параграфите на изложението (сходство, добавяне; контраст; алтернатива; причина или следствие; логическа последователност; ново/повторно формулиране; връзки във времето; връзки в пространството)
Когато планирате и пишете есето си, първо обмислете добре реда, в който да разположите идеите си. След това подберете подходящите свързващи думи и изрази за обозначаването му. Това ще помогне на читателя лесно да проследи хода на мисълта ви.
Б) Разсъждението, описанието и повествованието в есето:
- Използване на повествование – когато разказвате или преразказвате, използвате повествование. В есето си можете да го включите във въведението или в заключението, ако изберете да разкажете случка, анекдот или да развиете своята хипотеза.
- Използване на описание - може да обогатите разказа си с него, за да добие читателят представа за нечий външен вид или за обстановката.
- Използване на разсъждения – основно при задача да представите позицията си за предмета на есето ви. Може да изразявате свое мнение, оценка, впечатление или да доказвате чрез разсъждения правотата си.
http://strangerzone.info/forum/index.php?showtopic=966
ОтговорИзтриванеЕто един хубав блог с поучения от Дейвид Уилкерсън на български, който можеш да сложиш в линковете отдясно. Блогът се апдейтва всеки ден и е много полезен за изграждане вярата на християните.
ОтговорИзтриванеhttp://davidwilkersontodaybg.blogspot.com/