Видението- стихотворение

При мен идва човек и пита:„Какво е видението? Каква е голямата идея?”Отварям уста и оставям думите да текат:

Видението ли?Видението е ИСУС – Опасно, маниакално, неоспоримо Исус.

Видението е армия от млади хора.Ти виждаш сухи кости?Аз виждам армия.

Те са свободни от материализъм,Те се присмиват на малките затвори,Наречени „от 9 до 5часа”. Те могат да ядат черен хайвер в понеделник, а във вторник – огризки. Няма да им направи впечатление. Те знаят какво означава Матрицата и как е бил завладян Западът.
Те са подвижни като вятъра, граждани са на света. Не им тябват паспорти. Хората записват адресите им с молив и се чудят на странния им начин на съществуване. Те са свободни, но роби на наранените, мръсните и умиращите.
Какво е видението? Видението е святост, от която тезаболяват очите. Тя радва децата и ядосва възрастните. Тя отдавна се е отказала от играта „минимално достатъчна праведност” и се е отправила към звездите. Тя презира доброто и се бори за най-доброто. Тя е опасно чиста. От всеки скрит мотив и всеки таен разговор струи светлина. Тя обича хората и с любовта си ги откъсва от самоубийствените им постъпки и сатанинските примнки.
Това е армия, която е готова да даде живота си за делото. Хиляди пъти на ден нейните войници избират да загубят, за да могат да спечелят наградата на верни синове и дъщери – да чуят: „Хубаво, добри и верни слуго!”
Тези герои са толкова радикални в понеделник сутрин, колкото и в неделя вечер.
Те не търсят похвалата на „големите”. Вместо това се усмихват тихо на Небето и чуват как тълпите повтарят отново и отново: „Хайде! Давай!”
Това е гласът на подземията – тихият шум на оформящата се история. Тресат се основи. Революционери мечтаят отново. Шепнат си тайни кроежи. Тече конспирация. Това е гласът на подземията.
Тази армия е дисциплинирана– младежи насилват телата си да се подчиняват. Всеки войн е готов да защити другаря със собственото си тяло. Татуировките на гърбовете им гордо провъзгласяват: „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка.”
В очите им, обърнати към небето, гори огънят на победата подклаждан от жертви. Победители. Мъченици. Кой може да ги спре?
Могат ли да ги задържат хормони? Или провал? Може ли да ги уплаши страх, или да ги убие смърт?
Това поколение се моли като умиращ човек – с неизговорими стенания, с бойни викове, със сълзи от сяра и с тонове смях!
Те чакат. Те бдят: 24-7-365
Каквото е необходимо, ще жертват: ще нарушат правилата, ще прогонват посредствеността от уюутните и скривалища, ще се откажат от правата си и от скъпите си малки грешки, ще се присмиват на общите знаменатели, ще постят не само без храна. Рекламите не могат да ги сложат в своя калъп. Холивуд не може да ги спре. Натискът на връстниците не може да разклати тяхната непоколебимост, дори когато са на среднощен купон.
Те са невероятно страхотни, опасно привлекателни – отвътре. А отвън? Не че им пука. Носят дрехи, за да се изразяват и да празнуват, но никога – за да прикриват.
Дали са готови да жертват своя имидж и популярност? Та те биха дали живота си, биха си сменили местата с осъдения на смърт, с адски грешния – електрически стол вместо престол!
Със пот и кръв, и много сълзи, в безсънни нощи и безплодни дни те се молят така, сякаш всичко зависи от Бог, и живеят така, сякаш всичко зависи от тях. Тяхното ДНК избира Исус. (Той издиша, те вдишват.) Подсъзнанието им пее. Прелели са им от Кръвта на Исус. Думите им карат демоните да пищят в супермаркета. Не ги ли чувате как идват?
Съберете ненормалните! Свикайте неудачниците и шантавите! Ето ги уплашените и забравените, с огън в очите. Те маршируват изправени и дърветата им ръкопляскат, не бостъргачите се снижават, планините изглеждат като джуджета пред тези жители на друго измерение.
Молитвите им мобилизират небесните хрътки и възраждат древното блаженство на Едем.
Тоа видение ще се изпълни. Ще се случи. Без усилия и скоро. Защо съм сигурен ли? Това е копнежът на самото творение, викът на Духа, мечтата на Бог.
Моето утре за Него е днес. Моята далечна надежда за Него е 3D. А моята прошепната, слаба, съмняваща се молитва получава в отговор гърмящо, отекващо, разтърсващо силно „Амин!” от безброй ангели, от герои на вярата, от самия Христос.
А Той е първият мечтател и последният победител. Няма съмнение.