ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ДЕН ОТ ИСТОРИЯТА НА ХАИТИ

ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ДЕН ОТ ИСТОРИЯТА НА ХАИТИ

От Джери Мил

Джери Мил е радио инженер, който от години работи като мисионер в Хаити с екип на Световната мисия. Работил е в християнска радиостанция - радио "Люмиер” (Светлина). Върнал се е в Хаити, за да помогне за преодоляване на последиците от земетресението и ето какво споделя той:

"Преди три дни президентът на Хаити обяви спиране на работа за три дни за пост и молитва. Това е абсолютно историческо събитие. Ако някога сте били в Хаити като посетител или мисионер, бихте ли могли да си представите такова изявление? Можете ли да си представите подобно изявление от президента на САЩ? Тази сутрин видях една млада хаитяно-американка, лидер на работа в екип, да плаче, защото американците не можели да разберат важността на този невероятен ден и искали да отидат на работа както обикновено. Не забравяйте, че само преди около шест години бивш президент на Хаити призова нацията да се обедини, като се покори на сатана.

Това не е "Минута мълчание за починалия" или нещо подобно. Това не е нещо незначително. Това е призив за истинско посвещение на народа на Хаити. Докато стоях цяла вечер, аз можех да слушам Богослуженията от близката църква. Богослуженията продължиха през целия ден.

Нека ви кажа това, което видях и почувствах. Пениел и аз планирахме пътуване до долината на Арбонит днес. Правилно или не, единствената възможност да се стигне до там е с рейса. Излязохме от къщи към 7:30 часа. Улиците бяха препълнени с добре облечени хора, които отиваха към различни църкви. Звуци от християнска музика изпълваше пространството. Моето наблюдение беше, че няма трафик на коли по улиците на Порт-о-Пренс. Те винаги са претоварени - кола до кола. Тази сутрин имаше само няколко превозни средства по пътищата, няколко малки автобуса, няколко автобуса на ООН и военни превозни средства, както и няколко частни автомобили. Обикновено улиците са задръстени от много пешеходци. Днес имаше само няколко добре облечени хора на път за църква.

Следващото ми наблюдение беше, че всичко е затворено. Ние не можахме да намерим нито една отворена бензиностнация. Не пътуваха междуградските автобуси. Като се има предвид, че тротоарите на улица Вендерс обикновено са преизпълнени с милиони, сега видяхме само няколко пешеходци тук и там. Огромният външен пазар близо до кея, където хиляди работят всеки ден, беше празен.

Къде са всички хора? Те бяха в църкви и на импровизирани служби в уеб сайтове. В лагерите за бездомни също имаше служби. Навсякъде хората се събираха, за да се покланят и да се молят. Не, аз не виждах никоя шаманска, ислямска или будистка служба. Християнски! Тази вечер пастор Игнас, който споделяше стая с мен, ме попита: "Може ли все още хората да казват, че Хаити е вуду-страна?”

Какво става и продължава да се случва в Хаити след земетресението? Бог е в Хаити, защото народът на Хаити знае как да се моли. Има огромен изблик на Божията сила тук в резултат на молитвата. Аз от двадесет години се моля Евангелието да промени културата на Хаити. Сега виждам, че Бог извършва това дело. Нация, която е била под господството на сатана, се обръща към Бог с общи усилия. Нека продължим да се молим за възстановяване и съживление.

Джери Мил