- Първо чудо Йоан 2:1-11
1. На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.
2. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.
4. А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
5. Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
6. А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
7. Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
8. Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10. Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
11. Това извърши Исус в Кана галилейска като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
- Второ чудо Йоан 4:46-54
46. Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
47. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49. Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50. Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51. И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53. И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54. Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
- Трето чудо Йоан 5:1-16
1. Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
2. А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.
3. В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
4. Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].
5. И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
6. Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
7. Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
8. Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.
9. И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
10. Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
11. Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
12. Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
13. А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
14. По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15. Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16. И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
- Четвърто чудо Йоан 6:1-14
1. След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; и всякъде другаде в това евангелие.}.
2. И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3. И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4. А наближаваше юдейският празник пасхата.
5. Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6. (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7. Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9. Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10. Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11. Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
12. И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
13. И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14. Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
- Пето чудо Йоан 6:16-25
16. А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17. и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18. и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19. И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20. Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21. Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22. На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23. (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24. и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25. И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
- Шесто чудо Иоан 9:1-41
1. И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.
2. И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?
3. Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.
4. Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5. Когато съм в света, светлина съм на света.
6. Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7. и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.
8. А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9. Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.
10. Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?
11. Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.
12. Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.
13. Завеждат при фарисеите някогашния слепец.
14. А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.
15. И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.
16. Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.
17. Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.
18. Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19. та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20. Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21. а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22. Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, че е Христос.
23. По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24. И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25. А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26. Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27. Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28. Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29. Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30. Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но пак ми отвори очите.
31. Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32. А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33. Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34. Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}
35. Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36. Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37. Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38. А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39. И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40. Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41. Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
- Седмо чудо Йоан 11:1-46
1. Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3. И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6. Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9. Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
10. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16. Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
18. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19. и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
20. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26. и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27. Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35. Исус се просълзи.
36. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37. А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38. Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41. И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44. Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар